Молитва

Молитва   Толкова много тъга дълбоко в мен посята,  стоя на тъмно в стаята си - свит в ъгъла крещя.  Греховете си разбирам – треперя – моля се за опрощение.  Спасение желае за тази прокълната душа – не ми е нужно съжаление.  Отворил съм в детството врата, поканил съм на гости мрака.  Ангелът-свят вербуван бе тогава от Дяволът-лукав.  Всичко сега ми се нарежда.  Прощавай, че те изоставих, тогава не разбирах аз дете.  Изгубил бях вяра – прости ми –протягам чак сега към теб ръце.  Дошло е време да обърна се с искрена молитва към Господ.  Моля да простиш ми, умолявам, помилвай ме,  нуждая се от в вяра в теб – разбери – спаси изгубеното в мен момче.  Молбата ми, глас в пустиня – сега съм тъжен - плаче ми се.  Обърнал ми е гръб дори и Господ – искрено разкайвам се.  Продадох се на Луцифер , пъкъла-изпепеляващ сякаш ме зове.  Сега поглеждам в огледалото, но нищичко не виждам.  Назад с надежда-свята се обръщам.  Обграден с много радост, щастие, любов, светлина , безгрижие,  в хлапак-невинен се превръщам.  Сега ми става ясно дошло е време – да протегна ръка,  онова дете изгубено да върна - желая прошка.  В ръцете ми разпалва се надежда - това е моето спасение.  По пътя-верен, след дълго лутане, отново с трепет аз поемам.  Мракът в ярка, чиста, свята светлина превръщам.  Детето преродено е в мен.  Живота с нови сили продължава, назад няма да се връщам.