Молитва

RDP (Радослав)
44 3

19.07.2015 г., 11:03 ч.

Проза

866 0 1

1 мин за четене

Молитва

Толкова много тъга дълбоко в мен посята,

стоя на тъмно в стаята си - свит в ъгъла крещя.

Греховете си разбирам – треперя – моля се за опрощение.

Спасение желае за тази прокълната душа – не ми е нужно съжаление.

Отворил съм в детството врата, поканил съм на гости мрака.

Ангелът-свят вербуван бе тогава от Дяволът-лукав.

Всичко сега ми се нарежда.

Прощавай, че те изоставих, тогава не разбирах аз дете.

Изгубил бях вяра – прости ми –протягам чак сега към теб ръце.

Дошло е време да обърна се с искрена молитва към Господ.

Моля да простиш ми, умолявам, помилвай ме,

нуждая се от в вяра в теб – разбери – спаси изгубеното в мен момче.

Молбата ми, глас в пустиня – сега съм тъжен - плаче ми се.

Обърнал ми е гръб дори и Господ – искрено разкайвам се.

Продадох се на Луцифер , пъкъла-изпепеляващ сякаш ме зове.

Сега поглеждам в огледалото, но нищичко не виждам.

Назад с надежда-свята се обръщам.

Обграден с много радост, щастие, любов, светлина , безгрижие,

в хлапак-невинен се превръщам.

Сега ми става ясно дошло е време – да протегна ръка,

онова дете изгубено да върна - желая прошка.

В ръцете ми разпалва се надежда - това е моето спасение.

По пътя-верен, след дълго лутане, отново с трепет аз поемам.

Мракът в ярка, чиста, свята светлина превръщам.

Детето преродено е в мен.

Живота с нови сили продължава, назад няма да се връщам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.