Глава 3

Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се радваше на прекрасната Есен. Наоколо се стелеше пъстроцветен килим от листа.

Малко черно коте се бе скрило под стряхата и зъзнеше. Спомняше си отминалите топли, летни дни с тъга. Теди изпи поредната глътка от горчивото си кафе. Затвори очи в очакване ритмичното пулсиране в слепоочията й да спре.

Вътре в креватчето си, спеше Ангел. Усетил тревогата на майка си, той не мигна тази нощ. Сякаш изпитваше смътен страх, че ако затвори очи дори за миг, ще загуби майка си. Калин така и не се прибра. Теди го чакаше с тревога. Когато той не дойде, усети облекчение каквото никога не бе чувствала до този момент. В главата ѝ се блъскаха хиляди мисли. Сърцето ѝ бе свито от смътен страх.

Бе решила, че е време да си тръгне. Не искаше да живее така повече. Страхът, че ще загуби Ангел обаче я вцепеняваше. Цяла нощ се взираше в мъничкото му личице. Опитваше се да запамети в съзнанието си всяка една любима черта, за да ги намери по-късно. В този момент реши, че ще избяга с него- някъде далеч. Там, където Калин нямаше да ги намери.

Втурна се в стаята. Извади един голям куфар и сложи най-необходимите неща на двамата. Сърцето й препускаше от вълнение, както в първият миг, когато бе видяла Калин. Сега обаче изпитваше радост, че ще бъде много далеч от него скоро.

Точно тогава входната врата се отвори. Вцепенена, Теди замръзна на мястото си, неспособна да помръдне. Миг по-късно в стаята влезе Калин. Втренчи безизразен поглед в съпругата си. Приближи се до нея. Грабна куфара и изсипва дрехите на земята. След това отново го постави на леглото и процеди през зъби:

- Ти можеш да си вървиш. Вече казах, че детето няма да ходи никъде.

Теди го изгледа невярващо. Понечи да каже нещо и точно тогава той я удари. Болка и срам заляха тялото й. Сълзите закапаха от очите й горещи, изгарящи.

- Аз оставам с Ангел. Няма да го изоставя никога. Чу ли ме?- изкрещя Теди.

Последва нов шамар по-силен от предишния. След това още един и още един. Теди се свлече на леглото. Закри лице с ръцете си в опит да се защити. Чу пронизителното пищене на детето си, което извади Калин от яростта му. Той прокара ръка през косата си. Изхвърча от стаята и затръшна вратата след себе си.

Теди чу завъртането на ключа в ключалката. Осъзна, че бе затворник на мъжа, който до вчера така безумно обичаше. Заплака горчиво. Навън есенното слънце бавно пробиваше път през сивите облаци. Животът продължаваше своя безспирен ход.

В притихналата утрин с дъх на бор, Теди бе седнала на терасата и се взираше в поруменелият от свян изгрев. Затвори очи и си пое дълбоко въздух, като усети как сутрешния хлад нахлува в дробовете й. Познатият от детството мирис на дъжд, примесен със сняг я караше да се чувства сякаш отново се бе върнала там в бялата къща. Сякаш чу в далечината баба й да я вика за закуска. Една сълза се откъсна от затворените й очи и направи следа по поруменелите й от студа страни. Как само бленуваше да се върне там, където е била щастлива.

В този миг чу изщракването на ключа в ключалката. Видя пред себе си едно малко, сиво врабче и протегна ръка да го докосне. Искаше да си вземе частица от неговата свобода и да я скрие там някъде дълбоко в сърцето си. Малката , сива топлина отлетя и я остави сама тук, затворена в собствените си мисли, които объркано се блъскаха в главата й. Усети смътен страх от съпруга си, омразата трайна се настани в сърцето й. Там не бе останала дори и най-малката частица любов към него. Усети осезаемото му присъствие зад себе си. Сърцето й заби лудо, а косъмчетата на врата й настръхнаха.

Обърна се и усети натрапчиво дъх на алкохол, погледът му бе замъглен. Гледаше я предизвикателно, в очите му си четеше насмешка. Не каза нищо, просто стоеше там и я гледаше. Мълчанието я подлудяваше, ръцете й се изпотиха от очакването. В този миг, Теди чу плачът на Ангел. Понечи да мине покрай Калин, но той я сграбчи и я притисна към себе си. Теди направи опит да го отблъсне, като постави ръце на гърдите му. Сърцето й биеше лудо, от очите й се стичаха сълзи. Калин се наведе над нея и прошепна в ухото й:

- Вие сте мои, аз няма да ви пусна никога. Чуваш ли ме?

Теди изхлипа тихичко и прошепна:

- Пусни ме.

Блъсна го силно и залитна. Хвана се за перваза на балкона. Погледна надолу с ужас. Само още крачка назад и щеше да падне на паважа. Една мисъл се загнезди в съзнанието й: „Тогава поне щях да съм свободна.“ Едно тъмно създание, сякаш стоеше там до нея и държеше ръката й. Тихичко шепнеше в ухото й, бе обвило студените си пръсти около сърцето й. Теди усети ледената решимост да пулсира във вените й.

Калин я гледаше със замъглен поглед. Приближи се към нея и я притисна към парапета. Студеното желязо се врязани дълбоко в плътта й. Той приближи устни към ухото й и просъска:

- Не те обичам. Кога ще се махнеш от тук.

- Не отивам никъде без детето си- отговори Теди.

Блъсна го силно с две ръце и той падна на земята. Погледът му се замъгли от ярост и той се изправи и се втурна към Теди. Тя се отмести от перилата. С ужас видя как Калин полетя надолу. Чу се тъп удар, когато се удари в паважа. Тя гледаше безжизненото му тяло втренчено, неспособна да откъсне очи от него.

Пронизителният плач на Ангел я извади от унеса. Теди се втурна вътре. Извади куфарите и натъпка багажа, който снощи съпругът й бе изхвърлил на земята. Облече синя блуза и дънки. Бързо прегърна Ангел и се завтече към входната врата. Натисна дръжката и с облекчение установи, че бе отключено. Излезе навън, а градът все още спеше. Мина покрай безжизненото тяло на съпруга си и изхвърча на улицата. Вече отвън, Теди си пое дълбоко въздух. Свободата, която усети в този миг я замая. Стисна силно Ангел в прегръдките си и спря първото такси, което се зададе по улицата. Влезе вътре. Шофьорът бе възрастен мъж с прошарена коса. Очите му бяха уморени и той се взираше в младата жена от огледалото на колата.

-Карай към гарата.- отвърна решително Теди.

Колата потегли, а сълзите започнаха да се стичат по бузите на Калина. Тя притисна Ангел близо до сърцето си и заплака тихо за доскоро любимият мъж, който лежеше безжизнен на пътеката пред дома си. Оплакваше безвъзвратно загубената си любов. Не бе сигурна дали щеше да успее да плати цената на свободата си.

………………………………..

Навън бе особено хладно. Зимата нарисува прекрасни картини по прозорците на къщите. Снегът проблясваше на яркото слънце, сякаш бе скрил хиляди диаманти в пазвите си. Малки къщички се бяха сгушили под топлата завивка. Бе валял пухкав сняг цяла нощ, докато автобуса пътуваше, отдалечавайки Теди от болката и унижението на миналото. Снежинките сякаш затрупаха всички нейни страхове, притъпяваха болката, която се бе скрила дълбоко в гърдите й. Мислите й блуждаеха и я връщаха отново към нейният съпруг, който лежеше неподвижен долу под терасата. Ангел спеше, сгушен в сигурността на майчината ръце.

Белотата навън, пречистваща заслепяваше болката, избождаше очите на страхът. За пръв път от много време, Теди се усмихна на себе си едва доловимо. Бе свободна и в същото време много сама . Единствен спътник в това пътуване бе малкото й ангелче, блажено заспало в прегръдките й.

Скоро автобусът спря в едно китно селце, сгушено дълбоко в гората. Теди стана от мястото си и слезе на селската спирка. Вече долу, тя бръкна в джоба си и извади от там смачкан лист. Прочете го и потегли бавно по тясната уличка. Минаваше покрай малките, приветливи каменни къщи, а снегът скърцаше под краката й. Коминчетата пушеха, а Теди сякаш усети топлината с всяка фибра от тялото си. Едно голямо черно-бяло куче започна да лае силно при вида на непознатите, в това закътано място.

Теди погледна нагоре по улицата и видя голяма, но много приветлива сграда със снежнобели стени. Червеният й покрив бе скрит под пелена от пухкав сняг. Скоро Теди с мъка отвори тежката дървена порта и влезе вътре. Ангел се бе събудил и с интерес оглеждаше белите стени и тежките дървени маси. Хората в хотела, които бяха насядали наоколо ги заоглеждаха с удивление.

Теди се приближи до усмихната жена на средна възраст с прошарени черни коси, която седеше на рецепцията. Тя заговори първа:

- Добър ден. Дойдох за работата за камериерка….

Дамата погледна с учудване бебето, сгушено в ръцете ѝ.

- Здравейте. Ами…. Аз ще извикам шефа. Седнете на дивана отсреща моля.

Теди седна на големият кожен диван и зачака. Сърцето й препускаше бясно в гърдите. Скоро по стълбите слезе висок мъж с гъста, къдрава черна коса. Очите му бяха черни като нощта, а погледът му проникваше сякаш в душата й. Бе облечен в черно, а устните му се разтеглиха в усмивка. Той седна до нея и подаде ръка за поздрав. Теди стисна ръката му и усети как топлината на дланите му се разля по тялото й. Побърза да отдръпва ръката си. Той наруши мълчанието пръв:

- Здравейте, аз съм Камен. Разбрах, че искате да бъдете камериерка при нас. Кое е това малко ангелче?

Теди прочисти гърлото си, усети как дланите и се изпотиха. Тя заговори бавно:

- Аз съм Теди, а това е синът ми Ангел. Приятно ми е.

- Ще бъда честен с Вас. Не мисля, че работата е подходяща за Вас. Имате малко дете и не знам как ще се справите със задачите. Тук е много натоварено и ние държим на доброто обслужване.

- Моля Ви, не ме отпращайте. …. Аз наистина няма къде да отида- очите на Теди се напълниха със сълзи- нека поне опитам. Ангел няма да пречи. Моля Ви…..

Камен я погледна изпитателно, а от погледът му я побиха тръпки. Тя се сви още повече и затаи дъх в очакване на решението му. Той въздъхна:

- Ами добре. Какво пък толкова. Да опитаме. Започвате от утре. Стаята Ви е на третият етаж. Сега си починете, защото утре Ви чака много работа.

- Благодаря Ви. Обещавам, че няма да съжалявате.

Теди стисна ръката му и за пръв път усети как тръпки полазиха по тялото й. Наведе глава и си пое дълбоко дъх. Тя нямаше право на чувства, не и сега, не и толкова скоро след Калин.