written-springs (А.Д.)
94 935
23.03.2020 г., 19:31 ч.

Момичето от морето 

  Проза » Други
1074 5 3
1 мин за четене

Плаж, море и пясък. Тихи нощи. Ниски вълни.
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.

 

Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си оранжеви пламъци, нюанси. Ти си наситена песен. Магия. Ти си перото по нежното утро. Пламъкът в морските нощи. Ти си вълнуващата разходка и емоция. Ти си тишината между гласовете на погледите ни.

 

Сливаш се с душата ми.

Омайваш ме.

Допускам те.

Харесва ми.

Разтапям се.

 

Гледам те, а надниквам в друг свят. Рисуваш картини пред съзнанието ми.

© А.Д. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Редовете ти ме карат да си мисля за Яворов и "Душата ми е стон. Душата ми е зов..."
    Великолепна си във всяка една изписана буква! Благодаря ти за емоцията 🥰
  • Не е първа, нито втора, Светле. Взаимната мисъл я осъществява често. И аз благодаря!
  • Благодаря за тази среща. Много.
Предложения
: ??:??