25.02.2006 г., 19:47

Момичето в моето огледало

1.7K 0 4
3 мин за четене

Вдигайки поглед към старото счупено огледало в банята виждам,че образът ми се размазва.Като се доближа откривам,че там има някой друг..Да!Има някакво момиче в огледалото ми,но как се е появила?Какво търси тук?Коя ли е?С подпухнало сякаш от плач лице,очи почернели от разтекъл се грим,но дори така си личи,че са тъжни.С поглед празен,някак мрачен и лишен от надежда.Грозна картина!Изглежда сякаш не е спирала да плаче векове.Като се загледам в нея ми се струва савсем обикновено момиче.Но сякаш я познавам от някъде.Това ми се стори само за секунда,а после усетих хлад.Стана ми савсем чужда.Но кое е това момиче?Гледа ме от огледалото изпълнена с болка,тъга.Изглежда самотна.Какво ли й се е случило?Щом я попитах тя ме погледна право в очите и ме прониза с онзи поглед.Казва,че история любовна разбила е всички нейни мечти.Веднага се вижда,че сърцето й е разбито на хиляди късчета.Изглежда мило момиче.Сигурно преди е била весела и лъчезарна..как болката променя хората!Може би все пак е била щастлива,имала е копнежи.Може би лъжливи,но ги е имала.А сега виждам една развалина.И все пак коя е тя?Защо не иска да ми каже?Някой е съсипал надеждите й,погубил е вярата й в живота,в хората.Момичето в огледалото ми плаче отново.Боли ме и ми е мъчно,че няма какво да й кажа,за да се почувства по-добре.Тя е нараненя и гледа безразлично наоколо.Погледите ни отново се срещат-сега разбирам.Момичето в моето огледало плаче заради Теб!Разбрах какво си й сторил.Как можа?!Тя просто е търсела любов и нежност.Защо я излъга?Защо я нарани така?Сега мълчиш нали!За Бога чувствам болката й като своя.Мразя те,че ми причиняваш това.Пари в душата ми,много били.Върви си и ни остави двете..Иска ми се да можех да й помогна.Бих й казала да спре да плаче,да не се страхува,да глед напред,но надали ще помогне.Тя сякаш вече не ме чува зад онова напукано стъкло.То ни разделя.Иска ми се да го дочупя и да стигна до нея..Искам да докосна ръката й,да усетя болката й отново.Докосвам огледалото,на ръката ми се плъзва..Какво е това?О,кръв!Порязах се на напуканото стъкло.Кръвта ми се стича бавно в бялата мивка,но не усещам болката.Не и тази!Мисля само за момичето в огледалото ми.Коя е тя?Чувствам я толкова близка.Сякаш ме познава много добре,сякаш сме се срещали и преди..Знае страховете ми,познава желанията ми,отгатва мислите ми.Това ме плаши!Щом ме погледне сякаш гледа през мен.Толкова съм прозрачна за нея.Сякаш искам нещо от нея,но какво?Защо?Коя е тя?Защо ме вика?Дърпа ме към себе си.А аз защо я следвам?Не разбирам нищо.Търся хиляди отговори,но не ги получавам.Тя не ми говори вече.Само ме гледа втренчено и сякаш вътрешно крещи:”Помогни ми,моля те!”Искам,но не мога!Колко несправедливо,нали..Но какво става.Светлината угасва,става тъмно-истински мрак.Не виждам нищо наоколо освен огледалото и момичето в него.Доближавам се отново,но нея я няма!!Изчезнала е.Но къде отиде?Защо избяга така?Само тя може да ми каже коя съм,да изясни объркванията ми,да види сърцето ми..Няма я!Сега вдигам глава и в огледарото виждам само своя образ.. С подпухнало лице,очи почернели от разтекъл се грим,но дори така си личи,че са тъжни.С поглед празен,някак мрачен и лишен от надежда.Изведнъж разбирам..Не мога да повярвам на очите си.Сега разбрах-момичето в огледалото ми съм АЗ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • огледалото...
  • браво на теб!много хубав разказ си написала!!!поздражления...6
  • браво много добре си успяла да изразиш чувствата си ...
  • Поредният трогателен разказ, който сякаш те поглъща и влизаш в ролята на лирическия герой.Браво миличко!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...