Морето на Нина
Нина кара без да спира почти пет часа. Тръгна от София сутринта в шест и преди обяд вече беше паркирала малката си кола пред семеен хотел ''Русалка''в морското градче Бяла.
Всяка година през септември в почивен ден, който уточняваха от предната среща, тук се събираха с три приятелки, с които освен съученици бяха и състуденти. Щастливи ученически и още по-щастливи студентски години имаха.
Тази година срещата им бе по-специална, десет години от началото на техните есенни срещи край морето.
Нина обичаше морето, чайките, пясъка, мидите, скалите, нощите край вълните, изгревите на брега... Харесваше много и това китно градче Бяла, близо до Варна, сгушено в планината, като красива и свенлива девойка, приседнала на склона, повдигнала леко поли и потопила крака в морето, което с безкрайна нежност гали нозете й...
Нина се настани в своята стая, подреди малкото багаж, който носеше за краткия престой, извади джапанките, които задължително присъстваха в сака, преоблече се, сложи си рокля на цветя, не беше любител на плуването, тъй че не сложи бански костюм и тръгна към брега.
Тази година щяха да прекарат цели три дни, избраха празниците около 22 септември, които сега се застъпваха с уикенда. Нина искаше да е тук преди всички. Да се види насаме с морето и да му разкаже мъките си... Морето я слушаше и разбираше, отговаряше с крясък на чайка или с тласък на вълна.
Неусетно улицата по склона отведе Нина до брега. Краят на септември, все още топло, но без много плажуващи. Сега също имаше само две двойки, възрастни, които се радваха на спокойствието и морето.
Нина тръгна по брега към скалите, взела джапанки в ръка, по-лесно се вървеше бос, морето сякаш я позна и започна да облива нежно краката й. Нина се радваше на докосването и на приятно хладката вода, която й помагаше да проясни главата си.
Младата жена стигна скалите, захвърли джапанките на брега и приклекна близо до водата. Протегна ръце и зачака прилива да доведе вълните към нея. Не се наложи да чака дълго. Първата вълна я достигна и Нина погали морето с длани. Заговори му безмълвно, така си общуваше е него. Започна да му разказва за бурното море в нея, за нейното си море, което не й даваше покой. През последната година тя беше загубила толкова много... Мъжът си, синът си, спокойствието си, радостта си, смеха си...
Нина стоеше и тъжно гледаше как вълните бавно се отдръпват и после как бързо прииждат.
-Ех, море, мое море, знаеш ли, загубих Петър, да, моя Петър! И Сашко загубих... Как ли... И аз още не мога да разбера какво се случи... Просто тръгнаха на футболен мач и не се върнаха... Вечерта на пешеходната пътека...в тъмното не ги видял млад водач, с шофьорска книжка отскоро... А те пресичали съвсем по правилата... Но младежът не спрял... Петър почина в болницата на следващия ден, а Сашко...на място...
Сълзите се стичаха по лицето на Нина, а не беше плакала след случая, даже и на погребението не заплака. Не можеше. Но ето че сега зарида с глас... Цялата буца в гърлото й се стопи и излезе с риданията, цялата мъка, събирана с месеци се изля със сълзите й... Морето разбиращо я галеше с вълните си, които сякаш притихнали като дълго таената мъка и болка само нежно и леко се плискаха в краката й.
-Кажи ми, море, ще спре ли вълнението на морето от мъка в мен, ще мога ли да продължа напред и да съм същата? Ще успея ли да забравя... Мъст не търся... Младежът шофьор се разкайва, искрено е, не се моли за лека присъда, моли се да забрави случилото се. Аз и не искам тежка участ за момчето, каквото и да е наказанието му, моите момчета няма да се върнат... Искам само да мога да продължа, да работя, да живея, да се радвам на малките неща в живота... Да преподавам както до сега на учениците си с любов и малко чувство за хумор... Че през последната година просто им разказвах уроците... Знаеш, море, преподавам история...
Морето продължаваше да се разлива в краката на Нина с малки вълнички, сякаш за да слуша внимателно и да не смущава болката й. А Нина вече спираше да ридае, сълзите спираха да са като реки по лицето й. Младата жена беше изляла мъката си пред любимото море и сега се сливаше с него, с тихите му вълни, с тях и тя притихваше...
Силата на водата да отнема напрежението, да пречиства, да успокоява, е известна от векове. Дай на морето мъката си и то ще ти върне радостта...
Нина се чувстваше по-добре, сълзите, които беше събирала с месеци сега се бяха изляли наведнъж и също така изведнъж й беше олекнало. Вече беше готова за срещата с приятелките си... Можеше да говори с тях за премълчаното, за болката. Всички живееха в различни градове на страната, така че Нина не беше им споделила за сполетялата я трагедия. Обичайно се поздравяваха за празници и комуникацията им не беше активна през годината, всеки имаше своите ангажименти, затова и си бяха определили тези уикенд срещи, за да се наговорят на воля.
Нина стана и реши да се връща в хотела, взе джапанките в ръка и тръгна успокоена по пясъчната ивицата близо до водата. Вървеше бавно, нямаше за къде да бърза. Приятелките й щяха да са тук чак привечер. Малко преди да стигне стълбите към улицата във високото и стръмното, от близките дървета към нея се спусна едно малко кученце. Размаха опашка и сякаш се радваше да я види, започна да подскача около нея. Нина се наведе и го погали. После се озърна да види дали някой не го търси, да не е на някоя от двойките на плажа, но никой не личеше да му е собственик. Младата жена отиде до плажния бар и попита момчето там дали знае на кого е този мъник. Момчето й каза, че са били три мъничета, които някой е изхвърлил тук, но двечки вече са си намерили стопани, останало е само това, момченце е, но с преобладаващо черна окраска и затова още не си е намерило Човек, на последното барманът се засмя.
Нина благодари за информацията и тръгна. Мъничето я следваше по петите. Нина се усмихна като го видя как се опитва да я следва по високите стъпала. А в началото на стръмната улица вече съвсем се беше уморило. Но не се отказа. Следваше Нина на крачка разстояние. Малко кутре беше, на около два месеца, не повече, Нина се спря, изчака го, с радост в очите и с щастливо размахвана опашка то се приближи до нея. Тя се наведе и го гушна.
-Хей, умори ли се, мъник, а? - заговори му нежно тя, а кутрето кихна в прегръдката й, един косъм от дългата й руса коса го беше погъделичкал по носа.
-Наздраве, Живко - Здравко, така моето момче поздравяваше кихащите - каза му Нина и усети колко лесно й беше сега да говори за детето си...
- Знаеш ли, ще те нарека Живко, съгласен ли си? Не е типично име за куче, но ти си моят Живко, живее ти се, нали, не искаш да си сам, е, добре, ето, ще сме двамата. Аз също като теб съм вече сама. Ще живеем, Живко, ще живеем!
Така Нина говореше на малкото кутре и неусетно стигна до хотела. Изкъпа новия си приятел, после попита собствениците на хотела къде има ветеринарна клиника, да го прегледат, да му дадат каквото трябва, защото тя щеше да го вземе със себе си в София като си тръгне.
Намери лесно клиниката. Погрижи се за Живко и се прибраха в хотела.
Вече се свечеряваше. Приятелките й пристигнаха заедно, макар и всяка със своята кола от своя си град. Синхрон.
Нина ги посрещна с Живко, който весело тичаше около нея.
-Хайде, здравейте, откога ви чакаме! - каза им тя - Имам много да ви разказвам, но нека ви запозная първо с Живко.
Приятелките се прегърнаха щастливи, усмихнати, малкото море на Нина, онова вътре в нея беше спокойно, както и голямото море в ниското, откъдето се чуваха само крясъците на чайките, а тя беше готова да говори. Да сподели и да продължи.
Морето се погрижи да пречисти душата на младата жена, без думи, с мълчалива съпричастност, но с велика сила, която й помогна да вземе решение за себе си, а съдбата помогна още мъничко, постави на пътя й тази космата топка с душа, Живко, която както и Нина имаше нужда от Човек, за който да се грижи и който да споделя дните си с него.
Започваше нов етап за морето на Нина, този път то не беше бурно и тъжно, а спокойно и вдъхновено. Морето на Нина намери своя бряг.
© Людмила Данова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Иви, ще продължа да си чакам, както и всички останали!
НЕма чудо, Георги!
Тишина, тишина...... -
Мълчанието на хората, които трябва да вземат отношение по този случай, става вече криминално (съучастническо)
-
То и аз редовно надничам, но чудото се бави - колко още трябва да чакаме, за да дочакаме вещото включване на някого, на когото е работата да взима отношение при подобни казуси?...
Или на принципа, под килимчето, а?...
Хубавото е, че има и други следящи ситуацията, защото такива порочни практики не трябва да се поощряват, а мълчанието е точно това!
Е, толкова засега и... чекам си чудото!... -
Не чакай, Скити.
Грамотата е много по-ценна от гласа ти.
Участвам, или не участвам в каквито и да е предизвикателства тук, ще следя под лупа всичко.
И не само аз.
Никой няма право да се подиграва с труда на другите!
Истинският победител тук е Юри! -
Аз съм една от гласувалите за разказа, по простата причина, че ми хареса! Следя коментарното поле тук, от момента, в който видях коментарите на току - що регистрирали се, минути преди да приключи конкурса!
Не мина ли прекалено дълго време в мълчание? Като всички останали, аз също очаквам включването на модератора, на авторката - също! -
Изпокрили са се всички, Пепи.
-
Победителката още ли не е задала новата тема?
-
Аз не коментирам разказа. Паленка повика модератора и той не дойде, та за това дойдох аз - кооператора.
'Щото ние селяндурите сме свикнали да си казваме истината в очите. -
Елементарно, Уотсън! Преживяваш трагедия, отиваш до морето, изплакваш му историята, а то с лечебната си сила измива болката ти от раз, взимаш си домашен любимец, защото сърцето ти пречистено отново е отворено за любов, и за нов живот си готов!
Поредният от т.н. изсмукан от пръстите разказ.
Даааа, всеизвестно е, че солената вода има лечебни свойства. За по-добър и бърз ефект при лечение не депресии, репресии и всякакви подобни ексцесии последователите на авторката да отскачат направо до Мъртво море - то е с най-голяма концентрация на сол и още по-силни лечебни свойства.
Сори за досадата, но дойде време и аз да коментирам награденото произведение.
Относно художествените похвати, обяснения, приятелки - съученици и състуденти и др., ще подмина. Кой разбрал, разбрал. -
Сега сериозно. Честита победа, Людмила. Хубаво щеше да е да има и чувл с евраци, който да върви с първото място, но явно не са се сетили хората. Оставаш си само с виртуалната грамота. Задай си въпроса струваше ли си целия зор, само за да си начешеш егото? И да не забравиш да почерпиш последователите си както вече са те посъветвали, иначе следващия път едва ли ще се навият да гласуват. Сто на сто си чела Алеко константинов...
-
При цялото врякане и крякане се оказа, че " Морето на Нина" е до коленете, драги ми дами и господа!
И, че океаните след това участие на авторката ще равносилни на това парапитек да мечтае за космоса!
Бъдете здрави. До толкова си може Людмила. До глупостта. -
Кво сте ревнали срещу авторката сите? Руснаците са виновни, те са я подучили да направи тая цигания. Жената е жертва в случая.Питайте Юрая, той ще надигне зурла от кочината и ще ви обясни колко са лоши тия гадове и какви дълги пипала имат. 😂
-
"Гърди си с грамотица закичи"- стара градска песен
-
Честито на победителя и на всички "творци" гласували за нея.
https://otkrovenia.com/bg/profile/letisiya12
https://otkrovenia.com/bg/profile/anjeliya
https://otkrovenia.com/bg/profile/dimitrinka-1
https://otkrovenia.com/bg/profile/mmmmmmm
https://otkrovenia.com/bg/profile/ami-1
https://otkrovenia.com/bg/profile/jasiando
https://otkrovenia.com/bg/profile/anianeta
https://otkrovenia.com/bg/profile/parolataa
https://otkrovenia.com/bg/profile/grudovadiana
https://otkrovenia.com/bg/profile/mariyailieva
https://otkrovenia.com/bg/profile/eli138
https://otkrovenia.com/bg/profile/petrana-1
https://otkrovenia.com/bg/profile/ivaatanasova
https://otkrovenia.com/bg/profile/rstefff
https://otkrovenia.com/bg/profile/yo-yonart
https://otkrovenia.com/bg/profile/fifa-1
https://otkrovenia.com/bg/profile/petyapetya1
https://otkrovenia.com/bg/profile/julieta1
https://otkrovenia.com/bg/profile/radiz
https://otkrovenia.com/bg/profile/rechka
Ех, Люси, Люси ! Защо мила си го причиняваш ? -
Пепи, с теб първи и “честитихме”, но така и не чухме от нея едно, благодаря.
-
Къде е резонното от модератора "Честито на победителя. Очаквам да ми пише с темата на следващото предизвикателство"?
-
Ей, тази Людмила много страшна и опасна, никой не смее от “администрацията” да я попита. аджеба, откъде са тези анонимни гласове. Направо да им се зачуди човек
-
А не ви ли прави фпечагление и мълчанието на фсички тези дали глас опълченската ф последната минута?...
Фсе някой от тех требеше да ревне, да каже неща, а то, пълно мълчание, сякаш сливи имат ф Устата...
Мълчанието на агнетата
Айде, тире точка и спирам.
ПП
Но ми е странно и Мълчанието от страна на сайта - все някой трябваше да вземе позиция, а така, ми, създава се впечатление, че не им дреме...
Интересно. -
И на мен това ми направи впечатление, Пепи.
"Ни дума, ни вопъл, ни стон..." -
Следобед беше на линия победителката, но е пропуснала да благодари на подкрепилите я преди да хлопнат кепенците на предизвикателството профЕли.
-
А! Значи на много хора е направило впечатление как е гласувано. Това ми дава надежда, че все пак някой е забелязал колко гол може да бъде царят. Дори нещо повече...Макар и наметнат с воала на безсрамието, то срамотиите му бляскаво са лъснали!
Още с приключването на конкурса забелязах...
Направи ми впечатление и кой пръв е оставил коментар под разказа... Та, дали тази "услуга" нямаше да чака реванш в някое друго предизвикателство, под творбата на един друг автор?
Време за клонинги! Време за слава! -
Разказът е посредствен, и не защото няма история, или пък не е разказана. Посредствен е защото добрият разказ не разказва или показва всичко, а само най-важното, което носи идеята. За гласовете и последователите не зная, но ако за такива разкази гласуват най-много читателите, това означава че тези читатели не струват. Аз лично не искам да ме четат посредствени читатели. Слава Богу, има и по-добри автори, има и по-добри читатели. 👍
-
Мен вече нищо не може да ме учуди в този сайт. И това не е прецедент в предизвикателствата. Просто, тук колежката се е оляла. Някои го правят финно, незабележимо, но системно. А администрацията на сайта толерира такъв тип поведение, с аргумента, че се регистрират нови потребители. Хитруването в литературни конкурси се превръща в тенденция, но не само тук. Скоро слушах, как един издател съветваше авторите, да не се осланят само таланта си, а да прибягват и до вербуване на гласоподаватели в конкурсите, с цел – да си създадат име и популярност, и да обогатят творческата си биография.
-
Като оня траверс при жените в бокса на Олимпиадата. Сега непрекъснато пълнят мрежата с него: новият олимпийски герой, символ на толерантносста. Нека и ние бъдем толерантни! И приемем, че някой има истинска нужда да бъде на върха. Да му дадем шанс!
-
Люси, Пепи - кучетата ще си лаем известно време, а керванът ще продължи да си върви в батака.
-
Двете колежки са от офиси в чужбина. Целта оправдава разстоянията!
-
Юри,навярно на Людмила ще и излезе солено,защото трябва да почерпи анонимните!
-
Люси, Пепи, дали ще й е сладко на Людмила от постигнатия “невероятен успех” с тези 33 гласа, повечето от които анонимни?
-
Юри - същата "прекрасна съпруга и майка" беше ргнала невръстното си тогава 5-6 год. дете със същия ник, с който имаше акаунт и там. И родата! Така ще имаш достоверни акаунти в мрежата 🤣
-
Юри, постъпката на Людмила напълно съсипа репутацията на конкурсите!Можеше да вербува гласуващите в продължение на два месеца ,за да не бие толкова на очи.
-
Люси, от тридесет и три гласа дадени за тази творба, двадесет и пет са на анонимници или на “служители от офиса” направили своята регистрация в сайта два часа преди да приключи гласуването.
Пепи, освен моите служители, за в бъдеще ще потърся подкрепа и от многобройните ми последователки във фейса! 😊 -
Юри - да ме беше попитал на ушенце, щях да ти кажа 😊
Късно е, чадо! -
Погледнах в профила на авторката.
28 последователи - 11 от тях последвали я в последните 17 часа, като са се регистрирали и в този времеви период...
Без коментар!
ПП
Казаното от мен се припокрива от споделеното и от Юри, но тъй като съм с блок от него, чак сега видях излизайки от профила си.
Присъединявам се към казаното от него, че тук си трябва проверка от упълномощените лица в сайта!
Защото с такива изпълнения смятам, че не само аз се чувствам отвратен от тези иначе чудесни по замисъл, предизвикателства.
И спирам дотук. -
Снощи преди изтичането на гласуването се зачетох в коментарите под творбите и забелязах тук дама,която се е регистрирала преди 14 минути, с космическа скорост се е ориентирала в сайта,веднага е последвала Людмила,прочела,коментирала и гласувала.Браво!
-
Погледнах заради коментарите на Пепи.
И за Слепец е ясно, че последните коментари са от профили, чията функция е единствено да ударят по 1 палец за творбата.
Дали са фалшиви, или не, не анализирам, но важното е местото в класирането, а как е достигнато... е друга работа...
Предпочитам да изям прясно лайно в ефира на Национална телевизия, пред победа, в която съм победител не заради качества, а чрез машинации!!!
А тъкмо мислех да се завърна в Предизвикателствата, но... друг път ще е - ако участвам, винаги е за удоволствие, но и искам честна игра. Много ли е?
А, и Честито Първо Място!
Явно ти е много важно!... -
Пепи, добре че ми каза, излиза, че оттук насетне, който си има повече служители на разположение в офиса, той ще печели предизвикателствата в “Откровения”. Аз имам около тридесетина! 😊
-
Аз съм си обикновен потребител, гласувам и подкрепям който си искам. Тука нямах дори комент до момента. И като гледам сега останалите, няма и да коментирам.
Честито да им е -
Пепи, не знам, сигурно ни смята за много наивни тази “колежка”, но сега е момента да се спре с тази практика, за да просъществуват и в бъдеще тези конкурси.
-
Една от причините много бързо да приключа с тези конкурси. Така е и в поезията. Преди време, когато зададох подобен вид въпрос, участничката отговори, че всичките й колеги от офиса си направили рег, за да я подкрепят, и затова били с едно айпи. В поезията е същото, както вече отбелязах. Продължавам да хвърлям по едно око и там. Същата вечна участничка там тогава се беше самоподкрепила с автопрофил и коментар с "Тя е прекрасна съпруга и майка, освен прекрасна поетеса".
Тука всички са прекрасни, дишат райски газ директно от Рая, състрадателни, пречистени и истински! -
“Честито”, Людмила! “Браво” на Вас! Зашеметяващата Ви победа в предизвикателството с цели 33 (тридесет и три) гласа ме накара да проверя коментарите под вашата творба и да видя кои са тези тридесет и трима откровенци дали гласа си за вас. Интересно, но успях да преброя само 13 (тринадесет) човека, от които последните пет са регистрирани в сайта снощи, по едно и също време, два-три часа преди да изтече срока за гласуване в предизвикателството. Не знам каква е вероятността пет непознати за вас потребители, още с влизането си в сайта да прочетат и да харесат само вашата творба, и да си дадат гласа за вас. Сигурно е голяма. Та - като извадим от тридесет и три - тринадесет се получава двадесет анонимни потребители, които също са ви подкрепили. Аз смятам, че двадесет анонимника са твърде много и би трябвало - админа, модератора или някой от редакторите да вземе отношение по този въпрос
-
Успех!
-
Успех, Люси! Прекрасен разказ!
-
Успех! Людмила е прекрасен творец! Поздравления!
-
Чудесен разказ. Успех!
-
Успех ,Люси!
-
Много хубав разказ,Люси!Успех и честит имен ден!
-
Много хубав разказ!
Глас и успех! -
Чудесен разказ!
-
Очарова ме твоят разказ! Браво, Люси! Желая ти успех и ти давам гласа си!👍🥰
-
Много хубав разказ, Люси! Истинска наслада е прочита!
Желая ти успех! -
Обичам морето... И на мен ми хареса разказът... Глас и успех!
-
Много ми хареса разказа ти,и мен морето много ме успокоява.Поздрав.
-
Много хубава история!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ма то, у целата държава си е такованка, същото...
Е, запретвам ръкавите на потника, загъвам крачОлите на прашките и почвам да си правя допълнителни профили, като гледам, 50 ще ми стигнат за некуя глъмота, но за секи случай, двойно ша съ!
Аре, чао, че рабУта мъ чека!...