Вече пътувахме към фермата за коне на чичо Владо. Баща ми беше много запален по конните състезания, впоследствие с израстването си аз също се привързах към този спорт. Харесвах конете и недоумявах едно нещо...
Защо "Кон" ...?  Толкова грациозни и красиви животни а с толкова грубо име. Мислех си как звучи "Еднорог" ...
Еднорогът също е кон, но когато кажеш еднорог, в съзнанието ти се появява красив бял кон, невероятно грациозен, мистичен, с рог на челото. Красота! 
Ако кажеш "Пегас" е също толкова благозвучно и необикновено... И все пак, кон с крила. Но не по-малко красив от еднорога. Радвам се, че тези митични животни са измислени за да доукрасяват историите за необикновени коне с прелестни имена.

Докато размишлявах, вече пристигнахме във фермата, не беше далеч от града, а собственика който баща ми наричаше просто Владо, беше най-добрият му приятел.
Във фермата беше рай за мен... Не истински все пак, но място на което, аз се чувствах спокоен, щастлив и радостен. Защо пък точно това да не е раят във всяка една душа.
Мястото където искаш да си винаги. Където бяха животните които обожавам и на които се възхищавам.

Фермата беше голяма, имаше тридесет и седем коня, с големи оградени места за езда, обучение и развлечение. Идваха много хора тук, наемаха коне, учиха се на езда, отпочиваха си на чист въздух и разходки из природата. Ние също бяхме дошли за това, но се оказа, че тук днес аз ще срещна някого... Някого с когото ще изживея незабравими мигове. Моят най-добър приятел.
След като слязохме аз отидох в яслите, беше рано за посещения на клиенти все още, отидох да видя кобила която беше бременна и я следях от доста време насам. Чичо Владо даваше необикновени имена на конете, като в Америка. Там съзтезателните коне се кръщават с красиви имена. Кобилата която наблюдавах се казваше "Комета"
Тя беше тъмно-червена, със гладък косъм, стегната и здрава от състеателна порода. Беше много бърза, имаше спечелени четири съзтезания. Не от онези големите като в Америка, но пък беше една от най-добрите в България. Прехласвах се като видя красотата на това животно.
Комета ме гледаше с влажни и мили очи, бях загледан в тях и не говорех... А тя ме разбираше, знаех това. Изведнъж опъна шията си, стана неспокойна и започна да цвили силно... Не се стреснах, познавах конете, тя започваше да ражда. Всички влязоха вътре, личният ветеринар на фермата, баща ми, чичо Владо и двама от работниците в конюшнята.
Не мина много време, когато усетих, че така съм се захласнал, че чувах само гласове около мен, чувах радостни думи, беше настанало всеобщо веселие, а поводът беше едно малко прекрасно създание. Прелестно бяло конче. Детето на Комета. Чисто бяло, то правеше опити да се изправи, изглеждаше наивно и леко глуповато, истинско бебе. 
Баща ми се усмихна и каза, да отида да поздравя малкият приятел защото той вече е мой и трябва да му зимисля име...
Не мога да обясня чувствата си тогава... Не мислех, че това се случва. Аз имах собствено жребче, изненада готвена за мен от доста време. Това чисто и мило животинче беше мое. Имах собствен кон.
Името му не закъсня... Освен конете обичах и морето, обичах да го гледам мълчешком и да гледам как разлива водите си из скалите и плажа... Обичах морската пяна, бурна и красива тя се раждаше от вълните , целуваше пясъка и се стопяваше попивайки в него. Обичах да гледам това...
"Морска пяна"... Казах аз и отидох да помилвам жребчето, което се роди също така... Чисто, бяло и невинно. Това беше най-добрият ми приятел още в този момент. Чичо Владо се усмихна, защото хареса името на коня. Като в Америка...!