12.03.2008 г., 18:18 ч.
МотиF - 2
5 мин за четене
Имам мотиF и ще го използвам! Край на двойната брадичка, край на бричовете, край на така наречените "любовни дръжки". Край на онази бяла, пищна пухкавост, по която останаха очите на не един мъж. Край на меките, заоблени, женски очертания, които замъглиха съзнанието и погубиха разума на силните ни половинки. Ако някой ми бе казал, че пухкавите, сочни, както им викат още "бели и дебели" жени печелят такава невероятно огромна част от мъжкото възхищение – да съм му се изсмяла. В настоящия момент смехът ми от сърдечен и заразителен, би се превърнал в горчив и нерадостен, в резултат от неочакваната констатация и внезапно връхлетялото ме прозрение. Накъде отива този свят, питам аз?… Накъде сме се запътили всички ние, къде останаха ценностите, правилата, идолите, примерите за подражание?… Ех… защо ли питам… нищо свято не остана…
Всичко започна с онази невиждана лакомия. И в пряк, и в преносен смисъл. През дългата, отвратително студена зима, прекарвана на топло пред телевизора, с неимоверни количества домашно приготвена храна в скута, установих, че ми се иска нещо ново. Нещо различно. Необичайно. Деликатес. Обичам разнообразието – във всичките му форми. Затова редувах – вечер домашен уют с вечер - ресторантьорски специалитети. Освен от добрата храна, се оказах заобиколена и от любезното внимание на мъжката общност. Не само, че разширих неимоверно кръга си на общуване, а и на работа, приемайки с охота нежеланието ми да съблюдавам стриктно мерките и теглилките, свързани с вечните женски диети и мания за съвършенство, се надпреварваха да поръчват пици, които да консумираме, увлечени в задушевен разговор. А от приятния разговор до увлечението е… един поглед разстояние. От увлечението до любовта – само мисъл. Няколко безсънни нощи, прекарани с неизбледняващия лик на обекта на терзание в съзнанието, вършат същата работа. Както и да е, озовах се в незавидната ситуация да бъда обожавана от всичко, що се смята мъж и най-откровено мразена от цялото женско съсловие. Преобърнах наопаки представите за бленуваната форма на женското тяло, разбих на пух и прах всяка теория в диетологията и преоткрих новите хоризонти на самочувствието да си харесван именно такъв, какъвто си. Незавидна позиция, поне според мен. Да си пионер в областта се оказва не винаги лесно. Затова посях семето на ненавистта в душата си, обявих война на онази, другата в огледалото, сдобих се и с мотиF за терминацията на мразената личност. Да, притежавам мотиF и не ме е страх да го използвам! Край на лакомията под всеобразните й форми! Край на възторжените мъжки погледи! Край на обожанието и едва прикритото възхищение! Край на счупените кантари и звука от порещи се дрехи! Край на погнусо-отвращението и зависто-злобата в женските очи! Край, край, край!
И точно, когато насочих първия мотиFиран изстрел към ненаситната паст на лакомията, се оказах предадена. Предполагах, че ще има съпротива, изискваща своевременен отпор. Но не бях подготвена за измяна към личността ми. И то отвътре. Най-близките ми, на които вярвах безрезервно и категорично и в името, на които бях готова да се жертвам себеотдайно. Първо пропищя детето. Парченцето чудодеен унищожителен мотиF, аха-аха, да докосне устните ми, когато то се хвърли със зле отрепетиран жест на земята. Нададе вой, достоен за кастинга на "Пей с мен" и "Мюзик айдъл" взети заедно. Някак си го изкара на два гласа. (Брей да му се не види - талантливо! Също като майка си!) Измежду воя, плача, хълцането, зверския рев и пороя от сополи различих нечленоразделната заплаха: "Ако ти се промениш... аз... аз... повече няма да те обичам!" След хиляда кандърми и увещавания склони да престане да реве и да обясни защо няма да ме обича. Оказа се, че на тази крехка възраст дори и децата осъзнават, че ако една майка отслабне, то неминуемо ще се превърне в онази готина мацка, по която всички мъже ще се лепят! То, горкото, не иска да дели вниманието ми с батковците! Ами тати? Какво щяло да стане с тати, ако аз заобичам някой друг? През ума ми мина да споделя осъзнатата истина, че дори и да не си от най-готините мацки, мъжете пак може да ти се лепят, даже в количества, граничащи с промишлените, пък за татко... хората са казали - в къщи татко решава всичко, но само мама решава кой да бъде татко! Не, това ще го премълча. Малко ми е детенцето, нека изживее детството си. Има време да се образова по темата. И все пак... Обърнах се към таткото, който наблюдаваше сценката с деликатно мълчание.
- Не ме гледай - каза той, въздишайки тактично. Аз каквото и да кажа, ти винаги правиш каквото си решила.
Така си е. Спор няма. Познава си ме човекът. Но реши да бъде откровен с мен и да сподели впечатленията си от създалата се ситуация. Абе, забелязах аз, че наред с промяната в обиколката на ханша ми, се промениха и голяма част от отношенията ни. Атмосферата все повече напомняше онази, от първите дни на любовта ни, а поглеждайки към мен всеки път очите му заблестяват, сякаш ме вижда не само като част от мебелировката, а като жена, която пленява, омагьосва, като любима, която трябва да бъде завладявана, превземана и завоювана - отново и отново... С две думи, оказа се, че бил доволен от цялото създало се положение! Като прибавим и дружния разубедителен хор на останалата част от мъжкото човечество... било е излишно да си харча парите в стремеж да унищожавам онази, от огледалото. А и колкото и да я ненавиждам и мразя… човек свиква с всичко! Ще се примиря, така да се каже. Важното е мир и семейно разбирателство да има…
Но въпреки всичко… пари се е дало! Разпечатих го пустия мотиF, не мога да го върна. Ще го изконсумирам тайно, пък каквото ще да стане. Та ей за това ви пиша – да ви кажа, че нищо не стана. Останах си прелестна, “бела и дебела”, и въобще грам не се промених. Даже напротив – след всяка доза мотиF апетитът ми така се развихряше… Абе лакомия, бе! И в пряк, и в преносен смисъл! И как ме е яд… само ни лъжат с тези реклами. Таман наистина да бях решила да терминирам окончателно възхитителната, очарователна пухкавела от огледалото...
Всичко започна с онази невиждана лакомия. И в пряк, и в преносен смисъл. През дългата, отвратително студена зима, прекарвана на топло пред телевизора, с неимоверни количества домашно приготвена храна в скута, установих, че ми се иска нещо ново. Нещо различно. Необичайно. Деликатес. Обичам разнообразието – във всичките му форми. Затова редувах – вечер домашен уют с вечер - ресторантьорски специалитети. Освен от добрата храна, се оказах заобиколена и от любезното внимание на мъжката общност. Не само, че разширих неимоверно кръга си на общуване, а и на работа, приемайки с охота нежеланието ми да съблюдавам стриктно мерките и теглилките, свързани с вечните женски диети и мания за съвършенство, се надпреварваха да поръчват пици, които да консумираме, увлечени в задушевен разговор. А от приятния разговор до увлечението е… един поглед разстояние. От увлечението до любовта – само мисъл. Няколко безсънни нощи, прекарани с неизбледняващия лик на обекта на терзание в съзнанието, вършат същата работа. Както и да е, озовах се в незавидната ситуация да бъда обожавана от всичко, що се смята мъж и най-откровено мразена от цялото женско съсловие. Преобърнах наопаки представите за бленуваната форма на женското тяло, разбих на пух и прах всяка теория в диетологията и преоткрих новите хоризонти на самочувствието да си харесван именно такъв, какъвто си. Незавидна позиция, поне според мен. Да си пионер в областта се оказва не винаги лесно. Затова посях семето на ненавистта в душата си, обявих война на онази, другата в огледалото, сдобих се и с мотиF за терминацията на мразената личност. Да, притежавам мотиF и не ме е страх да го използвам! Край на лакомията под всеобразните й форми! Край на възторжените мъжки погледи! Край на обожанието и едва прикритото възхищение! Край на счупените кантари и звука от порещи се дрехи! Край на погнусо-отвращението и зависто-злобата в женските очи! Край, край, край!
И точно, когато насочих първия мотиFиран изстрел към ненаситната паст на лакомията, се оказах предадена. Предполагах, че ще има съпротива, изискваща своевременен отпор. Но не бях подготвена за измяна към личността ми. И то отвътре. Най-близките ми, на които вярвах безрезервно и категорично и в името, на които бях готова да се жертвам себеотдайно. Първо пропищя детето. Парченцето чудодеен унищожителен мотиF, аха-аха, да докосне устните ми, когато то се хвърли със зле отрепетиран жест на земята. Нададе вой, достоен за кастинга на "Пей с мен" и "Мюзик айдъл" взети заедно. Някак си го изкара на два гласа. (Брей да му се не види - талантливо! Също като майка си!) Измежду воя, плача, хълцането, зверския рев и пороя от сополи различих нечленоразделната заплаха: "Ако ти се промениш... аз... аз... повече няма да те обичам!" След хиляда кандърми и увещавания склони да престане да реве и да обясни защо няма да ме обича. Оказа се, че на тази крехка възраст дори и децата осъзнават, че ако една майка отслабне, то неминуемо ще се превърне в онази готина мацка, по която всички мъже ще се лепят! То, горкото, не иска да дели вниманието ми с батковците! Ами тати? Какво щяло да стане с тати, ако аз заобичам някой друг? През ума ми мина да споделя осъзнатата истина, че дори и да не си от най-готините мацки, мъжете пак може да ти се лепят, даже в количества, граничащи с промишлените, пък за татко... хората са казали - в къщи татко решава всичко, но само мама решава кой да бъде татко! Не, това ще го премълча. Малко ми е детенцето, нека изживее детството си. Има време да се образова по темата. И все пак... Обърнах се към таткото, който наблюдаваше сценката с деликатно мълчание.
- Не ме гледай - каза той, въздишайки тактично. Аз каквото и да кажа, ти винаги правиш каквото си решила.
Така си е. Спор няма. Познава си ме човекът. Но реши да бъде откровен с мен и да сподели впечатленията си от създалата се ситуация. Абе, забелязах аз, че наред с промяната в обиколката на ханша ми, се промениха и голяма част от отношенията ни. Атмосферата все повече напомняше онази, от първите дни на любовта ни, а поглеждайки към мен всеки път очите му заблестяват, сякаш ме вижда не само като част от мебелировката, а като жена, която пленява, омагьосва, като любима, която трябва да бъде завладявана, превземана и завоювана - отново и отново... С две думи, оказа се, че бил доволен от цялото създало се положение! Като прибавим и дружния разубедителен хор на останалата част от мъжкото човечество... било е излишно да си харча парите в стремеж да унищожавам онази, от огледалото. А и колкото и да я ненавиждам и мразя… човек свиква с всичко! Ще се примиря, така да се каже. Важното е мир и семейно разбирателство да има…
Но въпреки всичко… пари се е дало! Разпечатих го пустия мотиF, не мога да го върна. Ще го изконсумирам тайно, пък каквото ще да стане. Та ей за това ви пиша – да ви кажа, че нищо не стана. Останах си прелестна, “бела и дебела”, и въобще грам не се промених. Даже напротив – след всяка доза мотиF апетитът ми така се развихряше… Абе лакомия, бе! И в пряк, и в преносен смисъл! И как ме е яд… само ни лъжат с тези реклами. Таман наистина да бях решила да терминирам окончателно възхитителната, очарователна пухкавела от огледалото...
© Мила Нежна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Доче, Вилдан, Румене
Понякога имаме нужда да се посмеем, независимо от това колко сме тъжни, уморени, подтиснати, независимо от заобикалящите ни проблеми, неприятности, трагедии... Имаме нужда да се смеем така, както имаме нужда понякога да плачем. Казват, че смехът е здраве, и който се смее - зло не мисли. Аз лично когато ми е най-тежко предпочитам да се смея...
Рум*, коментарите ти предизвикват в мен толкова размисли... Дори ми дойде идеята да ги опиша в разказ. Когато го довърша - първо на теб ще го пратя! А дотогава вместо мотиФ(ефикасност - 0), препоръчвам Мезим или Активия
(шегичка)
П.П. Маги - сега видях коментара ти, благодаря ти, миличка! Щастлива съм, че съм те усмихнала -
Усмихна ме...отново...бели и дебели...
какво да правим ...това е...с обич, Мила и Нежна. -
Голяма чаровница си!И сто МотиFа не могат да те изконсумират!
Повиши градуса на настроението ми !Благодаря ти! -
Голяма фенка съм ти,Миличка,тъй да знаеш!Смях се от сърце!Умората ми от деня се изпари яко дим!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво!