30.06.2011 г., 10:56

Моя любов

1.7K 0 3
2 мин за четене

Моя любов

 

 

 

 

 

Нощта спуска своите черни воали над града и шумният град заспива под ропота на дъждовните капки. Нощ, но без звезди и луна. Няма светлина. В тъмната нощ вървя по улицата, с горда изправена глава, но не устремена. Накъде съм тръгнала ли? И аз не знам. Вървейки, си задавам въпроса „Къде отивам?”. И аз не знам. Къде си, моя любов? Това е въпросът, на който търся отговора. В един момент сякаш всичко оживява. Сградите, колите, дори и дърветата, и всички те започват да ми говорят. Поглеждам нагоре, към небето, и всичко е толкова тъмно и черно. Един облак е засенчил и луната, и звездите. Вървя само напред, но не знам дали и нагоре. Нагоре, ама накъде? Там, в края на улицата, си ти, моя любов, а от другата страна е моят дом. Домът не е ли там, където се чувстваш у дома си? Не знам и никога може би няма да разбера. Застанала съм на кръстопът, дома или ти, моя любов. Моя любов? Но къде си ти? Поглеждам напред и там ти ме чакаш с отворени обятия, но като погледна встрани - животът ми. Куп въпроси изплуват в съзнанието ми, но и на един не бих могла да отговоря. Защо ли? Ако избера живота - губя теб, а ако избера теб - губя живота. Моя любов, истинска ли си, или си плод на въображението ми? Виждам те и знам, че си там, но ще ме чакаш ли?

        Един човек преди време ми каза, че животът е красив, когато е споделен. Но с кого? Моя любов, ти би ли споделил живота си с мен? Аз не знам, не мога просто да затворя очи и да избера. Изборът, който може би ще промени целия ми живот. Седя на кръстопътя и мисля. Притварям очи и си казвам „Майната му, каквото ще да става, важното е, че аз съм направила избора.” …  Тръгвам към теб, моя любов, надявам се, че хората, които изоставям, ще ме разберат и ще ми простят. Щом Бог прощава, значи и че те могат. Съжалявам! Съжалявам, ако пак съм сгрешила, но този път си струва! Струва си заради теб да зарежа всичко!

        Всеки един човек търси любовта си. Някои я намират прекалено рано, а други късно. Някои я намират и губят, а други споделят целия си живот с нея. Надявам се аз да съм направила най-добрия избор. Животът ни кара да избираме, понякога грешим, но се учим от грешките на другите. Аз избрах теб, моя любов! Сигурна съм, че не греша! 

        Тръгвам право нагоре по пътя, този път вървя устремена и с гордо вдигната глава. Устремена, защото избрах теб и с вдигната глава, защото аз сама направих избора си.

        Моя любов, където и да си, искам да знаеш, че те обичам и бих дала всичко за теб.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                          Даниела Ангелова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Всеки един човек търси любовта си. Някои я намират прекалено рано, а други късно. Някои я намират и губят, а други споделят целия си живот с нея. Надявам се аз да съм направила най-добрия избор. Животът ни кара да избираме, понякога грешим, но се учим от грешките на другите. Аз избрах теб, моя любов! Сигурна съм, че не греша!"
    Сигурно не грешиш! Не е толкова трудно да я намериш любовта. По трудно е да я запазиш, да устои на времето. Защото тя е като цвете може да повехне!
  • Дано не те изгори,че после раните болят много!
  • Красиво,истинско и с много чувство.... Браво,харесва ми!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...