Моя любов
Нощта спуска своите черни воали над града и шумният град заспива под ропота на дъждовните капки. Нощ, но без звезди и луна. Няма светлина. В тъмната нощ вървя по улицата, с горда изправена глава, но не устремена. Накъде съм тръгнала ли? И аз не знам. Вървейки, си задавам въпроса „Къде отивам?”. И аз не знам. Къде си, моя любов? Това е въпросът, на който търся отговора. В един момент сякаш всичко оживява. Сградите, колите, дори и дърветата, и всички те започват да ми говорят. Поглеждам нагоре, към небето, и всичко е толкова тъмно и черно. Един облак е засенчил и луната, и звездите. Вървя само напред, но не знам дали и нагоре. Нагоре, ама накъде? Там, в края на улицата, си ти, моя любов, а от другата страна е моят дом. Домът не е ли там, където се чувстваш у дома си? Не знам и никога може би няма да разбера. Застанала съм на кръстопът, дома или ти, моя любов. Моя любов? Но къде си ти? Поглеждам напред и там ти ме чакаш с отворени обятия, но като погледна встрани - животът ми. К ...