Тръгнах да чистя моята мисловна къща. Още с влизането в нея осъзнах от колко време не бях докосвала нищо. Всичко беше в прах от негативни емоции,  паяжини с истории, а на тях даже имаше и паяци забрава, хлебарки от  лъжи притичваха насам-натам и прозорците бяха толкова черни от неверие, че понякога се блъсках в масите във моето съзнание. Стоях в средата и се чудех от къде най-напред да започна?

Първо започнах със прозорците, за да мога да виждам по-ясно нещата. Взех препарата “Силна вяра” и парцала и започнах внимателно да бърша по замърсените стъкла. Зад всяко избърсано петно изгряваше такава светлина, че можех вече всичко ясно аз да видя. След като приключих, къщата така се осия, че за малко не ме заслепи.

Второто нещо, от което исках да се отърва, бяха хлебарките-лъжа. За тях трябваше повече да се потрудя, понеже от светлината се бяха скрили в тъмните ъгълчета на ума ми. За тях използвах спрея “Истина” и от него всичките измряха.

Третото следващо по ред бяха паяжините със заплетени в тях истории с паяците на забравата. За тях ми трябваха четката на незабравата и палката на паметта. Отне толкова време, че почти останах без сили. Щом приключих и с това, вече всичко ми се проясни и пред мен изплуваха отдавна забравени спомени.

Последно остана прахът със негативните емоции. Ето тук вече ми трябваше силен препарат за да махна застоялите петна от злоба, завист и непокорство. Взех най-силния - “Любов “, и смело започнах да търкам. От това тялото така ме заболя, че на няколко пъти исках да се откажа. Но не можех да спра, исках хубавичко да почистя и след това блажено да си почина.

Вече свърших! Ех, колко е хубаво сега! Светлината осиява моя мисловен дом и всичко е толкова чисто. “Ще гледам все така да го държа”, помислих си аз и легнах да си почина, а отгоре чух гласа на Бога, който каза: “Браво, ти успя!”