Посвещавам ти го с благодарност.
За магията в думите ти, с която откривам тези пътища...
За първи път. След толкова години. Години на болка, отчаяние и страх. Години на разочарование, мечти и безброй желания. За първи път. Лятото ми ухае на морски бриз и сол. Долавям мириса на цветя. Поглеждам смело в чуждите усмивки и очи.
След толкова време, Господи... Благодаря! Балсам със сладост, усещам Любовта. И гърдите ми са пълни, топли и чувстват. Сърцето ми бие с нова честота. Какво се случи?!
Напомням си да не се плаша точно сега...
Тя е толкова далечна. Като човек. Почти недостъпна, даряваща миг лъч само на близки и познати. Тя е онази фигура, така недостижима дори за вяло изучаване. Думите й – някак сериозни, може би дори строги, прикриващи океан от чувства. На моменти – остри. Излъчването й – силно, заслепяващо, респектиращо. Усмивката й – може би умирала хиляди пъти, заради историята зад душата, но ослепителна като скъп кристал, щом се подари. Очите й – чист извор на бездънно зелено. Ун ...