Познато ли ти е онова чувство, което пристяга гърдите ти, оставя буца в гърлото ти, овлажнява ръцете ти, разтреперва краката ти, спира сърцето ти и забавя дишането ти. Това чувство е като наркотик. От него ти е зле, но си го причиняваш отново и отново и отново. То е като абстиненция. Болезнено и до болка опустошаващо душата ти, но толкова нужно на мислите и разума ти. И много боли, зверски боли, и е страшно, и е тъмно като в бездна, и сякаш няма изход от това чувство на безпомощност, и сякаш си невидима частица в големия свят пълен с частици като теб,и сякаш в тази секунда животът е поставен на пауза, а ти си главното действащо лице. Да! Ще боли! Много ще боли! И няма да знаеш кой си, къде си и защо си го причиняваш. Но това е пътят до един по-добър живот. Живот, в който си се себепознал, открил си вътрешното си аз, сложил си дебела черта на миналото и си отключил вратите към един нов приказен свят - цветен, красив, прекрасен, истински, специален, твоят свят. Нищо не е вечно. И това чу ...