12.08.2010 г., 9:38 ч.

(Моята) фантазия 

  Проза » Разкази
2693 0 7

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

5 мин за четене

Ключът се завъртя в обратна посока и вратата се отвори навътре:
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро.
- Не е зле. - изкоментира тя и се разходи.
- Не е кой знае какво, но ми върши работа. - отвърна Той и се събу.
- О, сигурна съм... Трябва да отскоча до банята за малко.
- Втората врата вляво.
- Като се върна, да си седнал на леглото. - изкомандва Тя.
- А може ли да дишам или само трябва да козирувам? – попита саркастично Той.
- Ще дишаш малко по-късно. – отвърна Тя с усмивка и излезе.
Забави се около 5 минути, а после влезе отново и затвори вратата след себе си. Той я гледаше опулено и не знаеше как да реагира – подчертани с грим очи и устни, небрежно спусната коса, бяло-розов сутиен и прашки, бели жартиери и чорапи, и розови сандали на ток.
Тя се облегна на вратата и се загледа в него с лека усмивка, а Той, от своя страна, продължаваше да стои и да плъзга поглед по нея безмълвно. След секунди тя се оттласна от вратата, направи няколко крачки и застана пред него:
 - Абе, момиче, ти какво направи? - попита Той с видимо задоволство.
- Хах... - засмя се тя, доближи се още и сложи крак на гърдите му, бутайки го назад - Осъзнаваш ли с какво се захващаш?
- Леле, не го очаквах това... ти не си от тука...
- Прав си, само живея тук. - отвърна Тя и се усмихна.
- Приличаш на ангел в това бяло, но всъщност идваш от ада... малее...
- Хах... аз съм всичко друго, но не и ангел, обещавам ти. - дръпна крак и стъпи встрани. Извади кръгла свещ и я запали, а през това време Той стана и я прегърна откъм гърба. Тя се обърна и тогава застанаха лице в лице:
- Защо ме гледаш така странно? - попита Той.
- Не е важно, и двамата знаем защо сме тук, както каза ти - „Използвай ме”, сега взаимно ще се използваме. - отвърна тя и впи устни в неговите, а ноктите ù зашариха по мощния му гръб. Той я хвана през дупето и я вдигна, а после я сложи на леглото. Тя се подпря с лакти и разтвори крака предизвикателно. Усещаше как адреналинът ù се покачва, а сърцето ù ускорява ритъм. Той седеше прав до леглото и я наблюдаваше, беше свалил тениската си и мускулите му изпъкваха на воля. Тя седна на леглото пред него и започна да разкопчава копчетата на панталона му бавно, като го гледаше в очите. Той потрепваше от възбуда, дишаше тежко. За секунди остана по боксерки. Тогава Тя се отдръпна отново на леглото, а ръцете ù се плъзнаха по бедрата. Той се надвеси над нея и с едно светкавично движение я обърна по корем и застана отгоре ù. Прекара пръсти през косата,  докато с език обхождаше врата, след това слезе към гърба, а ръцете му вече масажираха дупето ù:
- Имаш страхотен задник, направо ще свърша след малко... – пошегува се Той.
- Толкова бързо? Много си лесен. – отвърна Тя през смях.
- Ще ти скъсам прашките... - заплаши Той и хвана бельото ù.
- Ще ми купиш други тогава...
Чу се смесица от късащ се сатен, учестено дишане, а секунди по-късно и от тих,  нежен вик. Първоначално движенията му бяха леки и бавни, но с всеки миг ставаха по-бързи и силни. Тя застана на колене и допря ръце на стената, а чупката на тялото ù направо го влудяваше. Косата ù покриваше почти целия ù гръб, Той я хвана нежно и я издърпа страстно. Отново последва тих вик... Той спря за секунда и я придърпа към себе си - ръцете му обхваната гърдите, а нейните – врата му, устните усещаха вкуса на чуждите. Тя се обърна и легна по гръб, а краката ù се озоваха върху раменете му. Токовете стърчаха назад и го караха да полудява. Първи, втори, трети тласък я предизвикаха да сграбчи черния чаршаф, тялото ù гореше, дъхът ù пареше, а сърцето прескачаше неудържимо. Същото се случваше и с него. Той отмести краката ù от двете си страни и се притисна към нея, целувайки я. Допирът до мощното му тяло ù подейства като взрив. Тя се отскубна от прегръдката му и се качи върху него, поемайки контрола в свои ръце. Движенията ù бяха бавни, но достатъчно силни... За час смениха разнообразни пози и места - чукаха се на един от шкафовете, на стола, до стената, дори и на твърдия под. Накрая се проснаха на леглото уморени, но видимо удовлетворени:
- Беше невероятно... - прошепна Той.
- Абе... ставаш! – отговори тя и се захили.
- Е, благодаря ти за искреността... - отвърна Той смирено.
- Хахаха... и на мен ми хареса. - каза Тя вече по-сериозно.
Той я притисна до себе си и я целуна по челото:
- А аз си мислех, че си дете... какво ти дете, братче, шапката ми скри.
- Аз колко пъти ти повторих, че ме подценяваш... дано вече спреш.
- Никога не съм те подценявал, просто имах по-различна представа за теб...
- Наречи го както искаш...
- Отивам да си взема един душ, ти си почивай. - каза Той, целуна я и стана от леглото.
Когато излезе от банята, видя нещо, което не очакваше – Тя тъкмо закопчаваше и последното копче на сакото си и се канеше да излезе
- К’во правиш, бе?! – попита Той и изражението му стана прекалено сериозно.
- Така, като ме гледаш, на какво ти прилича? - попита Тя и се засмя, отваряйки входната врата и пресичайки прага.
- Ама не си отивай! - викна ù Той и се запъти към входа. 
- Чао, скъпи! – прати му въздушна целувка и затръшна вратата.
Токчетата ù бързо достигнаха входа на блока и го прекосиха.
- Чакай! Кога ще те видя пак?! – успя да извика Той през терасата, точно преди Тя да се качи в таксито.
- Никога повече... – отвърна Тя и изчезна в жълтата кола.
След седмица Тя седеше в апартамента си и попълваше банкови документи. Внезапно телефонът ù започна да звъни. Тя го погледна, засмя се и се върна към работата си, видимо необезпокоявана – беше постигнала целта си, беше го победила. Беше му го върнала за първия път, в който я остави и дори не посмя да ù каже причината в очите. Беше го получила, беше се възползвала от него. А Той се беше влюбил...




© Виктория Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Мъгла - толкова плоски и дребнави са постовете ти, заядливи и неграмотни, че се чудя как редакторите на сайта те търпят, а два пъти повече се изненадвам, че Вики Димитрова ти отговаря. Би трябвало да си наясно, че си прекрачила границите на добрия тон и, че не си желана тук, на страницата на Виктория. Не натрапвай присъствието си никому.
    Виктория, ще се присъединя към тези, които коментират разказа ти като описващ нещо, което се случва често, само ще допълня, че на мен твоето точно описание ми харесва. Имаш богат речник и се изразяваш добре. Не се поддавай на провокации, продължавай да пишеш. Успех!
  • VENCIENCHEV (ВЕНЦИСЛАВ ЕНЧЕВ), не е лично, това беше целта, да има заблуда, моите фантазии са други :D
    foxy_fox91 (Теодора Арнаудова), благодаря, радвам се, че има и такива, които все пак вникват в този текст и го разбират ПРАВИЛНО
  • Добро отмъщение, сладко при това Хареса ми
  • End (Ентропия ): Знаеш ли какво е термодинамика и защо те питам за това? Да живее Wikipedia, ама там има бая опростявания, че и грешки, да не говорим за школските учебници.

    Виктория - сцените със секс са трудни за писане, и трябва да са на място в произведенията, освен това лесно може да се прескочи мярката и да стане безвкусно, но това значи, че не трябва да има такива сцени, описания, и произведения... Та нали това е част от живота? А аз мисля, че пишеш нелошо.

  • "От любовта на жената трябва да се боиш повече, отколкото от
    ненавистта на мъжа. Това е отрова и то по-опасна, защото е приятна."-
    Сократ
  • Така му се полага!
Предложения
: ??:??