І.    МОЯТА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ

     Всичко започна като на шега. В разказа „Змеево либе” представих една лична история, като вплетох в нея фолклорния мотив за Змея. Баба ми беше разказала една истинска случка с девойка  от моето село. Това  беше изключително подходящо, за да се присмея над себе си в един разказ. Нали ви казвам, всичко започна ей така. Но когато го публикувах в третата си книга „Нестинарка”, се оказа, че той впечатли много хора с оригиналното вплитане на фолклорното в моята лична история, но най – много заинтригува моята редакторка г- жа Гергина Петкова. Тя ме подтикна да поработя върху темата. Така се появи на бял свят „Змийска пътека.”. Но не е само това. В основата на този мой интерес лежи  наистина нещо изстрадано от мен и семейството ми.

      Моите родители, както повечето хора, убиваха змиите. Веднъж дори подпалиха убитото животно. До вечерта вдигнах висока температура и едва оживях. След известно време пак убиха змия и аз пак едва не умрях, друг път се случи нещастие на баща ми… Минаха доста години. У дома вече никой не смееше да убие змия, дори смок, за да не ни се случи поредното нещастие. Беше лятна ваканция, току –що бях завършила осми клас и си отидохме на село. Един ден, когато минавах по улицата, видях до оградата на една къща убит сив смок. Погнусих се и го отминах, дори забравих за него. Но се оказа, че и друг човек го е видял. Няколко дни след това брат ми го разнасяше из селото, закачен на две клечки. Накрая го сложи на вратата на едно момче, с  което имаха някакво спречкване. И макар да не го беше убил той, все пак се подигра над тялото му. . . Дали това беше причината или бе просто съвпадение, след три дни у дома се случи най – голямото нещастие, брат ми почина при нелеп инцидент. Затова, докато пишех тази книга, неволно си дадох сметка, че с темата ме свърза много повече от интерес.

ІІ.       ВЪВЕЖДАЩИ РАЗМИСЛИ

       Змията, както всяко божие създание, има много лица и проявления.Тя е , ту съществото, чиято земна форма ни плаши, защото я отъждествяваме с ухапване и смъртоносна отрова, тя е ту демонът съблазнил Ева и предизвикал човешкото грехопадение, но тя е и тази, чиято отрова се използва  все още за създаването на лекарства и лечение на различни болести у хората. Тоест, тя  е символ на живота в двете му лица -  Живота и Смъртта.

       Спомнете си например за четиридесетгодишното лутане на евреите в пустинята, през което образът на златната змия е  послужил за лечение и за спасяване от смърт на стотици хора, на които е било достатъчно само да го погледнат, за да оздравеят. Тя е изобразена като неизменна част от атрибутите на  индийските божества; Змийските форми са се използвали и като особен елемент в изписването на буквите; а в нейния духовен аспект, тя е най- мъдрата, най- любящата, най–интелигентната, най съвършената и всичко знаеща сила -  тя е нашата майка – Кундалини.

         Ето затова, според мен, е абсурдно образът на Змея да бъде причисляван към Демонологията. Защото най–важната, най–отличителната черта, която разделя демоничното от божественото е Любовта. А Змеят и Змеицата се влюбват. . . Така, че независимо кой от вас каква позиция защитава по този въпрос, истината за божествеността на Змията остава безспорен факт. Може би самата страховитост на този образ и недостатъчното му познаване да са наклонили везната не към божествеността, а към демоничността.

         Така е и в българската митология. Змеят е тълкуван ту като стопанин и закрилник на природата , на нивята и посевите, на хората, ту като техен унищожител, ако е Змей от друг район.; Той краде девойки с измама, като се превръща ту във венец, ту в пръстен, ту в красив млад момък. .  Но той обича истински, обсебващо.

        И както всичко в природата  има своят женски, творящ аспект, то и Змеят като божествено създание има своята женска природа – Змеицата.. Нейният образ обаче не е толкова популярен, толкова широко застъпен в Българския фолклор. Тя е ту мечка – стръвница, ту красива девойка – самодива. В моите разкази се опитах да й придам един по–благороден (очовечен) образ -  образът й , не само като съпруга на Змея и красавица – самодива, както я познаваме от фолклора, но и като негова дъщеря и преди всичко, жена. Така ,чрез нея се опитах да внуша оная мисия на жената, не само като създателка, но и като пазителка на живота. Защото нека не забравяме нейната духовна същност – тя е нашата Кундалини.

        Както вече споменах по- горе, змията е онзи предел, онзи раздел, онази тънка нишка между живота и смъртта. Когато е в човека, тя е неговата Майка, но освободена от човешко тяло,  тя се тълкува като духът на починал близък, който остава в двора на дома, от който е излязъл, за да го пази и закриля  от нещастие. Затова именно се е вярвало, че змия не бива да бъде убивана (както се случи и у дома), защото тя е духът, фината същност на наш близък и за това ако й се посегне, макар и неволно, в дома се случва нещастие, дори смърт, ако след това тялото й не получи нужното уважение, т. е. да бъде погребана както се погребва човек.( Вж.: Георгиева, Иваничка: „Българска народна митология”, Наука и изкуство, София 1983г., с.101.). Именно това е нещото, което обяснява превращенията на човека в Змей и на Змея в човек ,за когото се пее в народните песни „Стоян Змей” ; „Вълко Змей” и др.( Вж. „БНТ”, т. IV, София 1961 г., с. 419 -425.). (Направи ми още впечатление , че и за двата вида превращения  се използват едни и същи билки.), както и актът на отвличането на девойката от Змея.. По този начин човек се трансформира от своята земна в своята духовна същност, като умира за света на хората и непълните им представи за Живота, за неговия истински смисъл и същност. 

        Задълбочавайки се в темата се заинтригувах от неща, на които някой едва ли би обърнал внимание. Например защо, според народните представи, за да се влюби в една мома и  да я открадне змеят, тя трябва непременно да е невинна, не познала мъж и защо трябва да е родена в един и същ ден с него. Това може да бъде обяснено само по един начин – за да усъвършенства и трансформира човека в неговото духовно израстване, Кундалини се ръководи единствено от чистото желание за тази духовна промяна, което без невинността не би могло да се появи, а без него тя не действа, а следователно не би могло да има и трансфомация на духа. А относно това, защо трябва да са родени в един и същ ден, ще кажа, че нещата отново се обясняват с Кундалини. Това е един свещен брак, един свещен съюз между човека и неговата фина енергийна същност, с която той се ражда и тя е част от него до края на земния му живот. Без нея той не би могъл да бъде жив. Защото Тя е силата, която движи неговия дух, поддържа живота му и го трансформира до най – високото ниво на неговото духовно израстване – постигането на божествена реализация. Ето и за това съм склонна да приемам образа на Змеицата като майка, лечителка и закрилница. И ако навлезем още по - надълбоко в темата, ще открием още скрити послания в българските народни песни, които доказват верността на горното ми твърдение. Например, Змеицата иде преобразена като стръвница, изплашва всички и изгася огъня, за да остане насаме с овчаря – избраника на нейното сърце. Скритият смисъл на това е, че когато не познава своята фина същност и своето духовно предназначение, човек се плаши от него, защото потънал в материалните си зависимости, не може да го усети, разбере и приеме и затова се плаши. Със същия успех, през очите на страха си, би я видял не само като мечка – стръвница, но и като друго зловещо същество. А смисълът на прогонването и оставането насаме с овчаря е,  че Кундалини потушава всяка нечистотия вътре в човека, която може да тлее и вечност и да пречи на духовното му усъвършенстване и прогонва от него чрез силата на чистото му желание всеки нечист дух, всяка нечиста енергия, която тревожи сърцето му. Само тогава, когато той остане сам със себе си, тя може да се съчетае с него. Прави впечатление и това, че незнаещият и изплашен за живота си човек, започва да търси лек против нея, сякаш, за да запуши себе си за своята истинска същност,  понеже се страхува  от нея, вместо да потърси начин да я разбере. Затова и в общуването си с Нея, той придобива цвета на земята, на тревата, защото умира за света на хората, а техните представи за смъртта се свързват със земята. Но именно тази смърт за света на хората се превръща в началото на духовно рождение.

       Е, има и някои описания във фолклора, които отклоняват образа на змията (змея) от първоначално заложената  в него идея за духовността. Змеят обича да се храни с мляко. Но това, според мен, е по-скоро качество на неговата земна същност.

       Направи ми впечатление и още нещо. Макар и много рядко (в Северозападна България – с. Превала, Михайловградско), Змеят в народните представи се отъждествява и с риба. (вж. отново Георгиева Ив. „ Българска народна митология”. .  с.79.). Но това, на пръв поглед абсурдно, отъждествяване на огненото с водното начало в този образ, също има своето обяснение. То разкрива  християнизацията на човешкия дух. Защото според учението на  на Сахаджа йога, Кундалини на всеки човек не би могла да влезе в контакт с космоса, ако не е отворен нашият шести енергиен център – центърът на прошката, която се постига само чрез любовта.А това е посланието, което е донесъл Иисус Христос, чийто символ е рибата.*Следователно Змията, Кундалини, не би могла да ни интегрира с Космоса, с Бог, от които сме се откъснали подмамени от материалните неща. 

ІІІ.           НЯКОИ ПОЯСНЕНИЯ КЪМ ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЧАСТ НА КНИГАТА

       Може да бъдете подведени, че предложените поетични текстове са подбрани от  българското народно творчество. Не са. Те се родиха съвсем спонтанно и се превърнаха в  нещо като поетично допълнение, като нещо което подсказва  какво ще се случи в поредната история и кой точно аспект на Змея предстои да бъде разкрит.

       Първоначолно се стъписах пред мисълта как ще представя образа на Змея  и като злосторник. Защото ми беше по- лесно, да го представя като „стопан” отколкото  като Змей „от друг район”, който воюва с пазителя на определена местност. Аз по природа съм добронамерен и положителен човек. Винаги съм се старала да открия добрата страна на случващите се лоши неща в живота или да опитам да намеря причината за нечия лоша постъпка. Затова и се стъписах как ще го представя  като лош. И си рекох, че, ко не успея да намеря смислено оправдание за лошите качества на Змея, просто няма да пиша за тях. Но писах и за тях, надявам се, се справих и с тази задача. Иначе този образ нямаше да получи своята пълнота в съзнанието ви.

       Относно имената на героите. Съзнателно и много внимателно съм подбирала всяко от тях. То трябваше да носи необходимото послание, което съм се опитала да внуша. Героините ми носят имена на цветя, на утро, на ден. . .  Изпълних ги със светлина, с нежност, за да внуша по - лесно представата за тяхната духовна чистота и първичност. Относно имената на Змея: подбирах такива, с които да внуша неговата връзка с огъня, с бурите, с народните представи за връзката с Гръмовержците и християнските покровители на стихиите  - Св. Илия и Св. Павел.  

       В общи линии съм се старала да се придържам към заложените в народните представи качества на змея. Там, където съм променила нещата е било поради факта, че съм се опитала да вместя този образ в съвременните представи и  начин на мислене, да обясня природните явления свързвани с него  у древните по начин, който ще го  доближи до съвременния човек и той ще оживее отново.