Моята малка русалка - 6 част

Огънят гореше и караше дървата да пукат. Двамата се загледаха в него. Той бавно отмести поглед. Тя бе толкова красива... Какво ставаше с него? До сега не е изпитвал подобно нещо!

- Знаеш ли... на светлината на огъня изглеждаш невероятно красива! Очите ти са толкова топли... косата ти блести... а кожата ти... - той я докосна нежно по бузата - е толкова мека... - наведе се и я целуна нежно и внимателно. Сандра бе замаяна. Като че ли някакво вълшебство се случваше там и точно в този момент... Не можеше да не се поддаде на чара на този мъж! Та той бе толкова галантен, нежен, внимателен... и... Целувката ставаше все по-настойчива и страстна!

- Желая те Сандра! - простена той - Желая те от мига, в който те видях! - тя постави пръсти на устните му:

- Не разваляй вълшебството! - той се усмихна. Притегли я към себе си и я прегърна с цялата си страст. Целувката им не спираше и не спираше... Внимателно я вдигна и я пренесе на ръце до спалнята. Положи я на леглото сякаш е от стъкло и внимава да не се счупи... Любиха се дълго, опознаващо, нежно и страстно... Докато заспаха уморени и щастливи. В просъница той промълви:

- Обичам те, Сандра... Моя малка русалке! - и уви ръце около нея.

   Утрото настъпваше със своята динамичност. Алекс продължаваше да я наблюдава. Не можеше да откъсне очи от нея! И не можеше да повярва, че това се случва на него!! Влюбен бе до уши в най-прекрасната  жена на света! А нали той бе жребецът, за когото едва ли не се биеха. Мъжът, в който всички жени се влюбваха... А сега той бе влюбеният! Не искаше и да помисли как ще живее занапред без нея! Сърцето му се сви само при мисълта, че може да я загуби! Не! Нямаше да позволи това да се случи! Та това бе неговата малка русалка! Никой нямаше право да я наранява! Да! Той щеше да я пази! Да я закриля! Да я обича... Наведе се и нежно я целуна по устните. Тя се размърда. Измърка тихичко и се усмихна. Като че бе в приказка и добрата фея пръскаше вълшебен прашец. Той отново я целуна, но този път тя отвърна на целувката и обви ръце около врата му.

- Добро утро, Алекс.

- Добро утро, малка русалке. - тя се усмихна сънено - Обещай ми, че днес няма да ставаме от леглото.

- М... м... м... и на мен ми се иска... ами ако огладнеем?

- Готов съм да изкарам на сандвичи цял ден! Само и само да те държа в прегръдките си!

- А какво ще кажеш за чаша кафе?

- Чудесна идея! Само че... - той започна да я целува, а тя започна да се смее.

- Кафееее...

- По-късно!!!

Този път се любиха под лъчите на слънцето бавно и  изпепеляващо. Отпуснаха се един до друг изтощени. Алекс я прегърна и прошепна в ухото ù:

- Обичам те, моя малка русалке!

- Надявам се да е така, Алекс! Не ме лъжеш, нали? - той я погледна изумен!

- Господи! Сандра! Как можа да си го помислиш дори? Толкова влюбен не съм бил никога!

- Не се ядосвай, моля те. Просто не мога да повярвам, че „жребецът” Алекс Бег е влюбен и то в една бедна художничка. Та ти си милиардер! А аз изкарвам няколко хиляди на година.

- Замълчи, по дяволите! Не ме ядосвай! Така е, милиардер съм, наистина, но... до сега съм бил толкова беден... Парите никога не са означавали нищо за мен. Затова и ги пръсках безразборно. Живеех ден за ден... бях толкова самотен! Всичките тези жени, с които съм излизал, са гледали само парите ми... Сега обаче имам теб! И няма да позволя на никого и на нищо да ни раздели! Знаеш ли, вече наистина съм най-богатият човек на света! - той отново я прегърна силно! Сандра искаше да го пита какво ще правят занапред, но замълча. И все пак този път искаше да знае! Този път нямаше да бъде наранена! Този път нямаше да го позволи!

- Ще направя кафе. - тя се надигна.

- Не, аз ще го направя.