Моята малка русалка - 8 част

Двамата разглеждаха картините и Алекс все повече се убеждаваше, че тя е много талантлив художник! Но защо още не я бяха забелязали?

- Сам, тя е невероятна! И ми е чудно защо още няма успех, какъвто заслужава???

- Ами... честно да ти кажа и аз не зная. Поканите са разпратени на много известни хора - познавачи на модерното и на  традиционното изкуство, на критици, на журналисти,  но все нямаме успех!

- Аз ще се обадя тук и там! Сам, тя трябва да бъде забелязана!

- О, Алекс, нямаш ли някой приятел, който прилича на теб? - той го погледна недоумяващо - Ами за мен... - двамата се засмяха

- За какво си шушукахте вие двамата? Заговорничите ли  или така ми се струва?

- За картините ти! - отговориха двамата в тон. И тримата избухнаха в смях

- Сандра, искам да ти кажа, че картините ти са много добри! И честно казано питах Сам, защо още не са те забелязали!

- Не зная... аз...

- Затова реших да ти помогна!

- О, Алекс... няма нужда... благодаря... аз...

- Не искам да чуя и думичка повече! Решено е и Сам вече се съгласи!

- Сам??!!

- Ми не можах да устоя на чара му! - тя поклати глава.

- Ще разпратим покани и на някои мои приятели. А... и още нещо, един коктейл след това ще се отрази добре както на гостите, така и на теб.

- Алекс... не можем да си го позволим!

- Аз мога! Кой е най-добрият ресторант наблизо? Ще поръчаме хапки, шампанско, хайвер...

  Алекс бе в стихията си. За много кратко време успя да организира и подготви коктейла.

- Не огладня ли? - той тихо бе застанал зад нея и шептеше в ухото ù - Да идем да хапнем, а? Покани и Сам.

 Тримата влязоха в „При Шелби” на брега и си поръчаха морски дарове.

- Днес морето е спокойно.

- Да... всъщност ти как си? След всичката тази работа не те ли заболя поне малко главата? Трябва да си почиваш.

- Не се тревожи! Добре съм. Всъщност си мислех... имаш ли тоалет за откриването?

- Ама, съкровище, недей така! - Сам се смееше тихо - Ама, моля те, намери ми някой като тебе! Моля те... Всъщност, знаеш ли, че отдавна не си е купувала нищо ново?!

- Чудесен повод да го направим! А и аз имам нужда от костюм.

- Алекс!

- Без възражения! Сметката, моля! - тримата станаха и се запътиха към бутика отсреща. Сам се забавляваше много. Сандра сменяше рокля след рокля, костюм след костюм, шапка след шапка...

- Нека влезем тук последно.

- О, Алекс, уморих се вече!

- Моля те, мисля, че видях нещо специално за теб!

- Не му отказвай, скъпа!

- Е, добре, но този ще е последният!

- Аха...

- Моля те, облечи тази. - тя влезе в съблекалнята и не след дълго излезе от там.

- Тази ще е!

- Скъпа, прекрасна си! - Сам бе във възторг, а Алекс не сваляше очи от нея.

- Ще я вземем. И костюма също.

- Алекс, не мога да я приема! Много е скъпа!

- Това е моят подарък за теб! Не го отхвърляй!

- Страхотна е! Благодаря ти!