Двамата разглеждаха картините и Алекс все повече се убеждаваше, че тя е много талантлив художник! Но защо още не я бяха забелязали?
- Сам, тя е невероятна! И ми е чудно защо още няма успех, какъвто заслужава???
- Ами... честно да ти кажа и аз не зная. Поканите са разпратени на много известни хора - познавачи на модерното и на традиционното изкуство, на критици, на журналисти, но все нямаме успех!
- Аз ще се обадя тук и там! Сам, тя трябва да бъде забелязана!
- О, Алекс, нямаш ли някой приятел, който прилича на теб? - той го погледна недоумяващо - Ами за мен... - двамата се засмяха
- За какво си шушукахте вие двамата? Заговорничите ли или така ми се струва?
- За картините ти! - отговориха двамата в тон. И тримата избухнаха в смях
- Сандра, искам да ти кажа, че картините ти са много добри! И честно казано питах Сам, защо още не са те забелязали!
- Не зная... аз...
- Затова реших да ти помогна!
- О, Алекс... няма нужда... благодаря... аз...
- Не искам да чуя и думичка повече! Решено е и Сам вече се съгласи!
- Сам??!!
- Ми не можах да устоя на чара му! - тя поклати глава.
- Ще разпратим покани и на някои мои приятели. А... и още нещо, един коктейл след това ще се отрази добре както на гостите, така и на теб.
- Алекс... не можем да си го позволим!
- Аз мога! Кой е най-добрият ресторант наблизо? Ще поръчаме хапки, шампанско, хайвер...
Алекс бе в стихията си. За много кратко време успя да организира и подготви коктейла.
- Не огладня ли? - той тихо бе застанал зад нея и шептеше в ухото ù - Да идем да хапнем, а? Покани и Сам.
Тримата влязоха в „При Шелби” на брега и си поръчаха морски дарове.
- Днес морето е спокойно.
- Да... всъщност ти как си? След всичката тази работа не те ли заболя поне малко главата? Трябва да си почиваш.
- Не се тревожи! Добре съм. Всъщност си мислех... имаш ли тоалет за откриването?
- Ама, съкровище, недей така! - Сам се смееше тихо - Ама, моля те, намери ми някой като тебе! Моля те... Всъщност, знаеш ли, че отдавна не си е купувала нищо ново?!
- Чудесен повод да го направим! А и аз имам нужда от костюм.
- Алекс!
- Без възражения! Сметката, моля! - тримата станаха и се запътиха към бутика отсреща. Сам се забавляваше много. Сандра сменяше рокля след рокля, костюм след костюм, шапка след шапка...
- Нека влезем тук последно.
- О, Алекс, уморих се вече!
- Моля те, мисля, че видях нещо специално за теб!
- Не му отказвай, скъпа!
- Е, добре, но този ще е последният!
- Аха...
- Моля те, облечи тази. - тя влезе в съблекалнята и не след дълго излезе от там.
- Тази ще е!
- Скъпа, прекрасна си! - Сам бе във възторг, а Алекс не сваляше очи от нея.
- Ще я вземем. И костюма също.
- Алекс, не мога да я приема! Много е скъпа!
- Това е моят подарък за теб! Не го отхвърляй!
- Страхотна е! Благодаря ти!
© Милена Карагьозова All rights reserved.