24.10.2025 г., 13:47

Musca domestica*

202 0 0
5 мин за четене

Ако има нещо, което да мразя на този свят и съответно да не мога без него, то това е биологията. Вярно, има живот, но след него е смъртта… А представете си свят без тази наука - едни летящи в небето души, мислещи за истински важните неща…

Опитах се да се примиря, но тогава влязох в гимназията. Първата година мина добре. Имаше посещения на БМЧК, но все пак хората се забавляваха.

Ала втората година… Всеки час - болести на дихателната, отделителната, половата, храносмилателната, ендокринната и на всякакви още системи. Първо се опитвах да уча, но след като всеки час чувството ми за емпатия се вдигаше до небето и моя съвършен свят без биология, реших да спра. Изградих си тактика - уча за четири и не ме интересуват другите. Ще слушам само себе си. Никой не е идеален, я! После - активно участие, проекти, домашни… До пет на релси не е толкова трудно да се стигне.

Така мина и девети клас, да не повярва човек, пет по биология!

После дойде време за входното… Учителят ни е свеж. Сигурно ще даде лесен тест, а и ще ни подготви, но това не пречи пак целият клас да полудее.

Междучасието преди теста, врявата бе по-голяма, отколкото в училищата, когато пуснаха фалшивите сигнали за бомба - всеки нанякъде хвърчи и иска информация, с която да се предпази от най-лошото - двойка по биология.

-          Какво? Двойка по биология се равнява на мъченическа смърт. – Казвам аз, а целият клас ме смята за пълно хахо, но аз отново знам своето и слушам само себе си.

-          Здравейте ученици, готови ли сте за теста? – пита учителят, като влиза с неговата характерна крачка на ранен от ловци чакал. Винаги съм мислила, че нещо с биолозите не е наред, но все пак човекът е добряк.

Учениците измрънкват нещо, а аз си мисля, че не може да е толкова зле. Знаех доста. Само като имена, но все пак не е малко. Имаше едни „А=Т, Г=Ц“**… За три все ще вържа нещо.

Учителят ни размества, за да е сигурен, че няма да ползваме бонус листчетата от джоба. Седя най-отпред. „Може да не съм пълна отличничка, но поне съм честна. Гледам умно, докато учителите обясняват и щом не съм пълна отличничка, значи няма да затлъстея. Няколко възможности за болест по-малко!“ – разсъждавам, а покрай мен летят ученици.

Чакалът ме поглежда. Големите му роговици с издадени ириси, се забиват в мен, като инжекция в дебело човешко месо.

-          Мимче – казва ми той – ще седнеш на последна маса до прозореца.

На последен чин? Добре, поне ще ми е по-спокойно.“ – още невярващо сядам на мястото. Приятна компания – умници, преписвачи, неглижиращи… От всички по малко!

Учениците-пчелички спират да летят. Вече са кацнали на мястото, на което царицата-майка е казала. Започна раздаването на тестове. Стаята побеля като от сняг, а всеки щеше да го рине, както може. Какъвто му се е паднал – лек или на парцали.

-          Тестът започва! – заяви чакалът, след като подуши навсякъде.

Отлепям листа от чина, за да видя страната с въпросите! „Супер! Онова, което знаех наизуст“ – казвам си и започвам да пиша, каквото съм запомнила. Много приятно! Ако цялата биология беше просто някакви буквички, които не водят до никакви заболявания… Или водят? И се сещам как учителят ни разказваше за грешките, които могат да възникнат в човек, ако някъде нещо не е, както трябва и А Т и Г Ц… Мисли за смърт и болести пак ме налитат… Също както муха! Домашна муха, Musca domestica, която влетя в стаята.

Ама че тя е част от биологията! Сигурно знае.“ – налудничаво си мисля и даже започвам да говоря тихичко. Вече не просто слушам себе си, а и някаква муха без глава.

-          Пс, мушице! – казвам тихичко и се надявам учителят да не чуе, че моля за помощ някакво насекомо – можеш ли да литнеш и да ми кажеш какво е записала Вили на „2“?

Не знам дали мухата разбра какво питам. Протри си ръцете, повъртя се малко и замина.

Да чакам ли? Дали ще дойде…“ – чудя се и гледам към прозореца. Отворен е! Ами ако е излетяла? Защо да стои на изпит, като животът ѝ трае само 28 дни, а навън има толкова неща... Оглеждам се. Чакалът ме гледа с неговите роговици и ириси. „Какво ли си мисли човекът? Че съм луда, че моля за помощ съучениците или по-лошо – разбрал е за мухата? Забранено ли е да си говоря с мухи по време на тест?“ питам се и забивам поглед в листа. Отговарям на въпросите и продължавам да се надявам Musca domestica да дойде…

Тя долетя! Можеше да бъде навсякъде, но дойде именно тук.

-          Откри ли отговорите? – питам я аз. Твърде грубо. Трябваше да съм по-мила…

Все пак тя отново протрива ръце. Кацна на ръката ми, извади хобота си и ме целуна. Аз трябваше да я целувам, не тя мен! Без нея не знам какво щях да правя – не че направих нещо, но моралната подкрепа не е малко.

-          Отговорите! – подхващам веднага. Можеше с този пищов-муха, да получа една добра оценка по биология. Трябваше да се възползвам, ако наистина ме чуваше.

Тя обаче пообиколи листа и накрая отлетя. Отлетя. През прозореца!

-          Извинявай, приятелче! – тихичко замолих – Не исках да се държа грубо, ела, моля ти се! Ще ти купя цял сандвич от магазинчето до училище! Само ми помогни за теста…

-          Времето ви изтича – каза учителят, а моята приятелка още я нямаше…

Предадох теста – защо да се преструвам, че дописвам до последния момент. Нямаше да ми дойде някакво просветление. Оставих сред първите и седнах отново. Не мина много зле – имаше упражнения, които знаех и без Musca domestica… Жалко, че не беше, когато предавах теста.

Нещо бръмна. Мухата! Простила е! Кацна на чина ми. Мисля, че питаше как мина тестът.

-          Ти си по-важна. Тестовете заминават – казах и отидох до магазинчето за закуски.

Взех голям сандвич и дадох парче кашкавал на моята приятелка. Тя не го и докосна. Отлетя и повече не я видях. Знаех, защото мухите живеят 28 дни.

28 дни… След точно толкова получих съобщение от дневника. Гласеше „Нова оценка по биология“. „От теста с мухата!“ помислих и отворих с надежда, колкото глава на мухичка.

Три…

Musca domestica(лат.) – домашна муха *А, Т, Г, Ц – аденин, тимин, гуанин, цитозин

Лиана Петракиева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиана Петракиева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...