-          Сю ставай, мила! Трябва да се приготвим. Джон след  четири часа пристига. – Елвира погледна дъщеря си с любов, целуна я по челото и махна завивката от леглото.

   Джон бе по-големият брат на Сюзън, който на този ден се прибираше от шестгодишна война в Иран. Той и още дузина войника бяха оцелели през всичките пагубни години.

   Семейство Оуенс бяха организирали голям прием по случай завръщането на сина им в зала „Кристъл“. Поканени бяха известни и влиятелни фамилии, пред които семейството трябваше да се представи великолепно. Сред гостите на празненството бе семейството на Министър-председателя, това на кмета на Сакраменто, както и няколко кмета на други градове от щата Калифорния.

-          Какво? Четири часа? Но, но, аз няма да успея да се приготвя. – Сюзън бе изпаднала в паника, след така изненадващото събуждане, което майка й се бе опитала  да направи възможно най-деликатно. 

   Елвира стана от леглото, където бе седнала, за да събуди дъщеря си, след което Сю изскочи като стрела след  нея и веднага отиде в собствената си баня. Бе свързана с нейната стая, както и със старата стая на брат й, но там вече спяха нейните приятелки, когато й дойдеха на гости.

   За Джон имаше отделна голяма стая с дебел, индийски килим, малка стъклена масичка с венецианско стъкло и спалня с олекотени завивки, под които той щеше да се мушне веднага след прибирането си. На Сю стаята пък бе малка, но уютна. Имаше голямо легло покрито с водораслено-зелен балдахин, който се издигаше на метър над него. В единия край на стаята имаше светло-розова тоалетка с внимателно подредени гримове, тоалетни води, прибори за третиране на кожата и други джунджурийки. Помещението бе с морско –сини стени, една от която прекъсната от голям прозорец, простиращ се от пода до тавана, облечен в бяла дървена рамка с рибки.  От него се разкриваше прекрасна гледка към океана. Голям и простиращ се до хоризонта, пък и след това, Сю можеше да го гледа с часове преди да й омръзне. Но това не ставаше никога, тя всеки ден отделяше време за океана.

   Понякога дори си позволяваше да мечтае гласът й да се чува чак на края на океана, да пее на рибите и да изпее цялата красота на Сакраменто със своя глас. Това обаче нямаше как да стане, защото баща й бе забранил някое от децата му да си губи времето в пищене и грачене, както го наричаше той. И Джон, и Сюзън обаче обичаха музиката и не обръщаха кой знае какво внимание на приказките на баща си. 

   Вече бе девет и тридесет, когато Сю най-накрая излезе от банята с мокра коса и кърпа увита около нежното й тяло. Тя бе на деветнадесет години, но само усмивката й и начина, по който се смееше издаваше това, че вътре в себе си тя бе още дете. Имаше дълга до под кръста, тъмно червена коса, украсена с прелестни, буйни къдрици, които се спускаха по тялото й като нежна копринена рокля. Очите й сякаш бяха придобили цвета си с годините гледане на океана, защото бяха бистри, сини очи с неравномерни светло-кафяви ивици, простиращи се около зениците й.  Тялото й бе слабо, красиво изваяно, постигнато с много тренировки. Имаше стегнати корем, дупе и крака, които привличаха вниманието на всеки, който се разминеше с нея. Дори момичетата се обръщаха да я загледат, защото бе неописуемо красива. Мъжете пък, сякаш не отделяха очи от нея. Тя бе толкова съблазнителна и нежна, че дори ги бе страх да я докоснат.

   Избърса косата си с кърпата и я остави да доизсъхне сама. Все още с хавлията около тялото си, отиде до гардероба и го отвори. Постоя загледана в елегантните рокли, очевадно замислена за нещо. Вятърът, който бе влезнал през широко отворения прозорец, развя косата й и тя се опомни.  Погледна часовника си. О, Господи! Бе стояла пред гардероба цели петнадесет минути, а това й костваше много. Затвори очи и бързо бръкна в гардероба. Успя да хване една от не толкова любимите си рокли и веднага я метна на леглото. Време бе за втори дубъл. Бръкна още веднъж и този път хвана прелестната коралова рокля, дълга до петите й, която обичаше много. Прегърна я за миг и се усмихна. Бързо клекна и извади бельо в същия цвят. Малки коралови бикини с дантела и сутиен, два тона по тъмен от роклята, който подчертаваше бюста й. 

   Облече се за миг и застана пред огледалото. Бързо извади от тоалетната си чантичка спирала на L'Oréal и подчерта красивите си очи с три слоя.  Докосна леко клепачите си с малката четчица за сенки и сложи същия грим като роклята си. Постави на ушите си дълги перлени обеци и колие, което се спускаше малко под гърдите й. Извади от гардероба малка тъмно червена чантичка, сложи я на ръката си и изведнъж изстена. Бе забравила да си обуе обувките и да си сложи червило. Клекна, извади от едно чекмедже тъмно червени обувки на много висок ток и ги нахлузи на нежните си крака.  Сложи два слоя от червилото в същия тон като обувките и се погледна в огледалото за последен път. Обувките придаваха още по-голяма красота на извивките на тялото й и който я видеше така облечена, няма начин да не се влюбеше. Беше прекрасна.

Излезе от стаята си и бързо пое по стълбите надолу.

             -          Здравей, чичо Риго! – тя целуна Родриго по бузата и с усмивка продължи.

   Риго бе главният им иконом и той бе в къщата, от както Елвира бе бременна с Джон. Той бе отгледал и двете деца и сега бе техният чичо Риго. Те го възприемаха като втори баща, но не и като иконом.

-          Хехе, Сю, Сю! Какво ти е, миличка? Защо си толкова щастлива? – Сюзън се обърна и го изгледа с онази детска усмивка и подозрителен поглед, които Родриго бе гледал цели деветнадесет години.

-          Как защо, чичо Риго? Батко се прибира след  два часа. Отивам с Хулио да го приберем от летището!

   Хулио беше шофьорът, който бе нагърбен със задачата да прибере Джон, както и да натовари и разтовари багажа му.

   Сюзън изтича до кабинета на баща си и отвори вратата без да почука. Кристофър седеше на канапето си с лула в устата и четеше сутрешният вестник. Тя се спря на вратата, погледна го и се усмихна. Събу обувките си и изтича на пръсти до баща си. Наведе се, целуна го по бузата и му се изплези.

-          Отивам с Хулио да вземем батко, тате. Толкова ми липсва! – Сю прегърна баща си с усмивка.

-          Добре мила, само внимавай. Остави му малко сили и за нас, да не го удушиш от прегръдки!

-          Няма, тате. Обещавам!

   Изтича до вратата на кабинета, обу отново обувките си и затвори шумно вратата. Баща й се обърна стреснат от шума, вгледа се във вратата и се засмя приятелски на дъщеря си. Тя бе толкова щастлива.

   Сюзън изтича до басейна в двора където майка й се бе излегнала. Елвира явно не я беше усетила. Сю се промъкна зад нея и я прегърна отзад. Вдигна главата й и я целуна по челото.

-          Какво правиш, Сюзън Оуенс? Изплаши ме до смърт.

-          Извинявай, мамо. Исках да ти кажа, че отивам с Хулио  да посрещнем батко на летището. – Сю й се усмихна и я прегърна отново.  Елвира се усмихна и само с един поглед се разбраха.

          Хулио спря черното Audi А7 на изхода на летището и Сюзън слезе от колата като преди това бе удушила шофьора с тежкия, но елегантен парфюм Boss Hugo.

Слизайки, се огледа и забеляза, че всички погледи сочат към нея. Дори едно малко момченце я помисли за известна певица и дойде да й поиска автограф, тя с удоволствие взе листчето и химикалката  и се подписа, после хвана детето и остави една голяма следа от червило на бузката му.  То й се усмихна и изчезна като стрела на някъде.

   Тя вдигна глава и остана неподвижна няколко секунди. На пет метра от нея стоеше един силен, мусколест мъж, в официален костюм и вратовръзка с цвета на очите му – светло зелени с малко кафяво. Сюзън го огледа от горе до долу, така както той изгледа нея и само след миг те бяха вкопчени един в друг и плачеха и двамата.

   Изведнъж, тя се отдръпна грубо от него и го удари по гърдите.

-          Ще ми се разтече грима, батко. Стига. – тя го погледна гневно право в очите и след това се разсмяха и двамата.

-          Толкова ми липсваше, малката! Обичам те!

-          И аз те обичам, батко, много те обичам!

   Вече бе седем и двадесет и пет и Сю спря собственото си Audi R8 пред клуб „Кристъл“, който се намираше на десет минути от плажа на Сакраменто, Калифорния. Бе собственост на богаташкият син Остин Гонзалес. Клуба бе най-голямата зала за приеми и тържества в целия щат. Бе голям колкото един средно голям стадион и целият украсен с графити, приличаше на голям дворец. 

   Точно там семейство Оуенс бяха организирали прием за завръщането на Джон. В списъка с поканените имаше над  двеста влиятелни фамилии, които щяха да присъстват. Сред тях бе и бащата на Остин, тъй като майка му бе починала, когато той бе на шестнадесет.

    Сюзън никога преди не бе влизала  в тази зала. Бе ходила скришом в кварталните дискотеки, но никога в толкова голям клуб. С треперещи ръце хвана дръжката на входната врата и влезна вътре. Огледа се. По тавана имаше около двадесет полилеи, всички до един с диамантени пигменти. Стените бяха в океанско синьо с безброй неонови морски звезди и песъчинки. Имаше точно шестнадесет огромни колони и три диджейски пултове.  Само с първата крачка, вече бе разбрала, че това място ще бъде нейният втори дом. Бе великолепно.