Музикалната лисица
Симо Трапера и Тончо Бренекето седяха около една маса в ЖП кафенето и си разправяха разни ловджийски истории. Питиетата искряха в чашите им, цигарите в устите им димяха като заводски комини, а ръцете им сегиз-тогиз се протягаха към мезетата пред тях. Навън от време на време изтрополяваха влакове, спираха за кратко, а сетне продължаваха по железния си път. Есенното спокойствие беше полегнало върху селските къщи и насмешливо поглеждаше към компанията, отдала се на словесни ловни приключения.
В този момент в помещението влезе Страхил Кантонера, който така тръшна вратата след себе си, че стресна задрямалия на близкото дърво гарван. Без да поздрави, той се запъти към тезгяха, взе си ракия с газирана вода и като придърпа един стол, безмълвно седна до ловците.
- Ай, сполай ти, Страшко! – рече му Симо Трапера, като леко смигна на Бренекето. – Какво си се намръщил, все едно си изгубил печелившия билет от тотото?
- На вас, ловджиите, все ви са такива работите! – озъби се желез ...