Музьо е разгонен...
Капчиците вода набираха скорост по дългото, тъмно гърло, за да се забавят и приплъзнат почти хипнотично по гладките извивки надолу, сливайки се с други свои сестри, събирайки енергията си и, отново спускайки се в луд бяг. Мъжът ги проследяваше с поглед, а в очите му гореше жажда, която само Тя можеше да утоли. Протегна се и я взе, забелязвайки за секунда мокрото петно, което се беше образувало на масата. Устните му я докоснаха и устата му се изпълни с вкуса й...
Аз за биричка говоря. Вие за какво си помислихте😉?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
