Безбрежните долини свършваха в безбрежни планини, носещи водите към следващите долини и така до края на света. Който бе само следващо начало.
Сред една от тези безбрежни долини, в един самотен горски оазис живееше мъдрецът. Той знаеше всичко по тази земя. Знаеше, че цветята израстват от земята, за да се върнат в нея по-добри, че изтокът посреща, а западът изпраща; северът носи – югът пие. Знаеше, че земята дава плод, подпомагана от водата, а огънят израства от въздуха. Знаеше, че природата е в хората, а хората са в природата, че светът е в небесата, а небесата са в света и знаеше, че над всичко стои Бог, и че Бог е всесилен. Знаеше всичко това, но беше нещастен. Знаеше всичко, освен защо бе нещастен и стана двойно нещастен.
Тогава се помоли:
- Господи, който идваш като милост
и си отиваш, като владетел;
който изпращаш горести
и сътворяваш добродетел;
аз те моля,
просветли ме,
каква е тази мъка в мен
горяща ден след ден...
Но отговор така и не дойде, ...