Адриан (Андрей Андреев)
273 106
3.08.2017 г., 10:50 ч.

Мъдрословия (18) 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
494 0 6
2 мин за четене

196. Свещеното в живота ни е това, което възприемаме като свещено.

197. Две са нещата, които получаваш по наследствен път, и които събуждат ненавистен поглед към света. Това са физическият недъг и дълговете на семейството. 

198. Не затваряй очите си тогава, когато се нуждаеш от тях.

199. Всеки търси розовите чувства и всеки изпада в разочарование щом разбере, че най-светлите цветове всъщност са 
най-мрачните такива.

200. В днешно време мъчно бихме могли да обвиним Сатанаил за цялото зло, което съществува в човешкото общество.

201. Няма „правилен” и „грешен” начин на живот.

202. Смисълът на живота не се свежда до това колко гладни и нещастни деца си създал, а в това до какви изводи е стигнала душата ти.

203. Душата е началото и края. Нашите грижи трябва да бъдат насочени към нея.

204. Бъди по-силен от гръм, по-страшен от светкавица и по-светъл от алените слънчеви лъчи.

205. Написано е само миналото. Ти сам трябва да напишеш бъдещето.

206. Да спориш с езичник, който през 2017г. величае Один като свой отец, е като да спориш със стената - срещаш здрава позиция, но не срещаш доказателствена част.

207. В очите на един съвременен езичник, величаещ нордическите богове, християнският свещеник е лъжец, който трови съзнанията на хората, а нордическите богове, които враждуват помежду си, пиянстват, крадат и ти позволяват да влезеш във Валхала единствено и само ако умреш в бой, са пример за подражаване. Мигар е възможно да съществува възглед

по-смехотворен от неговия?

© Андрей Андреев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дали Месията ще се появи в границите на планетата земя в тленно тяло, можем само да гадаем. От една страна човечеството е получавало спасители, но от друга страна, Римската имеприя не успя да получи своя спасител, който през края на V-ти век да я спаси от Теодорих Велики, нито този спасител, който да спаси източната ѝ половина през 1453г. Рим претендираше да бъде центъра на вселената, Рим претендираше да бъде Огънят, Рим вярваше, че ще бъде вечен. В наши дни, ние, хората, без да осъзнаваме, повярвахме в същото кредо.
    Поздрави и на Вас.
  • E вие както сте се захванали от вандалите, че и през римската империя да анализирате историческите "истини", може и да се окажете новия месия с тия мъдрости. Отдавна е известно, че история се пише за да служи на някой и няма абсолютни истини на тази тема.
    Всичко добро на вас, но мрачния свят не е моя свят
  • Това заглавие е просто традиция, която не искам да развалям, само и само, за да спазвам някакакъв канон, който преди 17 години ми е наложен в детската градина, и в който мнозина са се съмнявали, съмняват се и ще се съмняват хиляди.
    Няма абсолютна истина. Можем да обвиним древния народ вандали в кощунства, но не можем да си спомним, че те са покровители на културата в Северна Африка. Мъдро ли е от наша страна, че виждаме само официалната гледна точка, сиреч римската такава, и не гледаме обективно на фактите? Защо трябва да спазваме някакво неписано правило, че в литературата и в лъже-литературата не може да съществуват текстове, които представят мрачната гледна точка? Защо и до ден днешен лепваме етикет „човек, който греши”, на някого, само защото сме си внушили, че ние сме прави, а той не? Защо си мислим, че очите са отворени, когато устните величаят ценности, непонятни за душата? Може би просто човешкият род се страхува от промените и все още се влияе от думите: „Баба така каза”'.
  • Може да сте го писали в такъв черноглед момент ваш момент, но това не прави твърденията ви "мъдрословия". А че живота не винаги е рози го зная и без ваша помощ. Но не е и винаги в мрачни цветове. Поне за мен!
  • Нещата не бива да се тълкуват еднозначно. Всичко е въпрос на гледна точка. Посланията винаги могат да бъдат разшифровани чрез няколко пласта, а не само чрез чисто битово гледище. По вашата логика можем лесно да осъдим Левски в черногледство поради онова изречение „Народе????”. Не всичко е цветя и рози. Винаги трябва да имаме едно на ум, когато четем, понеже не винаги знаем в какво състояние е бил авторът, когато е писал. Нещо обичайно е да съществуват емоционални състояния, в които блянът, че целият свят е цветна градинка, изчезва.
    Мога да Ви посоча един шедьовър на съвременното кино, който идва в помощ на тезата ми, че не бива да бъдем наивни и винаги да гледаме на всичко така радушно, както са ни учили в детската градина. Този филм, който Ви препоръчвам се нарича „Проклятието на спящата красавица” и показва една различна интерпретация на вълшебния сюжет. Филмът води до становището, в което щастливият край не съществува.
    Поздрави!
  • 199 и 202 са според мен абсолютно без смисъл, или поне аз считам, че могат да се създадат прекрасни деца и те да са част от смисъла на живота ни, не изцяло разбира се. А най светлите цветова за оптимиста и щастливия си остават светли цветове. Така че препоръчвам на автора да следва своя съвет 198 и сам да види това.
Предложения
: ??:??