Нещо става в къщи.

                   Или го е имало отдавна и не съм го забелязал, или сега е повече от очебийно.

                   Възможно ли е мама да си има любовник...

Защо не, за годините си е много запазена и никой от пръв поглед не може да ги определи. Даже е и красива. То умното не си личи от пръв поглед, но красотата си личи. Даже и аз  бих се влюбил в такава жена като мама. Но, да си има любовник, да лъже татко, нали са се обичали още от едно време като студенти. А тя сега какво, само чака да замине нощна смяна на работата си и с хенсфри в ухото обикаля из къщи и бръщолеви. Отговорите на отсрещния може и да не чувам, но нали чувам нейните скимтения по мобилния, недвусмислените разговори или движения. Наблюдавах я  веднъж скришом да разточва баница ли, пица ли, или каквото дойде тестено... замечтано да говори с недомлъвки, да мачка тестото с финес или да гали точилката с нежни пръсти.

Това ли заслужава човекът, който ме е създал, грижи се за нас и не ни лишава от нищо.

Мама какво не харесва в него. Това , че не пуши, не е пияница и скандалджия, не натрапва своето мнение като меродавно, осигурява ни един спокоен и нормален живот, а ти мамо изневеряваш на всичко това.

Не станах зъл към нея, но ми беше непонятна и се държах малко хладничко. Бях чувал за изневери, но мама да изневери, това вече не го разбирам.

Добре де, с кого да изневери един мъж ако няма жена, нали уж всички се обичат, или се срещат с други за да се дообичат.

В такива нощи ми идваше да оскубя блутута от ухото ѝ и да го смачкам с пета.

Нее, по-добрият вариант, ще видя номера и ще позвъня.

Така и направих. Знаех наизуст личния и служебен номер на мобилните на татко, този е друг.

Позвъних...

- Слушам, и с какво мога да ви бъда полезен - пътен мъжки глас ме сюрпризира - По какъв повод звъните на този номер

- Извинете, грешно съм набрал, извинете - смотолевих изплашен

Добре, че бях от уличен телефон, иначе щяха да ме проследят и да ме хванат.

              Дните и нощите в които  татко си беше в къщи, мама даже и не поглеждаше към блутута, гледаха се както едно време влюбено с татко и прегърнати тихомълком се придвижваха към спалнята си с пожелания към мен за лека и 

приятна нощ. Значи мама е и артистка, неподозиран талант.

               Издебнах един ден когато татко си е в къщи, а мама още на работа.

- Татко - започнах нерешително - Не знам точно какво и къде работиш, но щом не си ми казал, значи така трябва. Знаеш ли, неудобно ми е да го кажа, но когато ти си нощна смяна дежурен някъде си, мама, мама вероятно си има приятел, друг мъж... Ти знаеш ли.

- Интересно, и как се досети за това

- Не съм се досетил. Просто когато ти си на работа, тя е с блутут на ухото и говори ли говори, едни такива неща - въображаемо размахах ръце - Издебнах я и даже имам номера на телефона с който говори

- Я виж ти, интересно... Дай да видя този номер, да пресечем увлечението ѝ докато не е станало късно.

- Ето - подадох листчето - Говори винаги когато отсъстваш

Ттко го повъртя из ръцете си, погледна ме изкосо.

- Не се издавай когато се върне майка ти

              И тя се върна от работа, винаги усмихната, дружелюбна, весела.

Не знаеше, че съм я предал. Вечеряхме мълчаливо тази вечер, може би защото по телевизията даваха турския сериал.

- Скъпа, имам сведения, че когато аз съм на работа, ти редовно говориш с някого по мобилния. Имаш връзка с някого ли, и аз да не знам - попита сериозно татко

- Даа, скучно ми е без твоето присъствие тялом и за това го търся духом - засмя се мама - Да не би колегите ти да ревнуват, че се обаждам на секретния номер.

- Не колегите скъпа, синът ни ревнува, че мама си има приятел и говори с него когато татко е нощна  - смееше се и татко- Ето бдителното ухо и око  в къщи, а ние си мислим, че е още малко момченце.

- На мама хубавеца. Едва ли навън е толкова сигурно, хубаво и приятно колкото в къщи - хихикаше тя

              Изчервих се, стана ми неловко, гледах ту единия, ту другия. Наведох  виновно глава.

              Мама пресегна, взе дланта ми и я положи заедно с нейната в тази на татко. Гледаше с насълзени от щастие 

очи своите пазители.