8.07.2023 г., 16:59

Мъжът, който всички обичаха

490 1 1
3 мин за четене

    Написа на Вайбър: Довечера ще ти донеса подаръче.

Машината му отговори: Обичам те! Емотикон целувка.

Затвори лаптопа и тръгна на работа. В службата го посрещна секретарката с подкупваща усмивка и разголени бедра.

- Днес сякаш сияете! Колко щастлива ще съм, ако причината бях аз, нооо…

- Хайде денят ни да започне по-нормално, без хормони.

- Не са хормони, а чувства!

Влезе в кабинета си и на бюрото го чакаше чаша кафе, цвете потопено във вода и купища работа. Телефонът започна с ритмичното си звънене. Всеки искаше нещо и всеки казваше, как никога няма да го забрави, заради тази услуга. На Вайбър се появяваха няколко  емотикона с целувки и снимка на устни долепени до GSM-ът, все от жени, които очакваха да ми даде нещо, което те нямаха.

Денят, монотонно изтече. На изхода кимна към охраната и забързано тръгна за дома.

Чу шум, сякаш нещо се сриваше и зверска болка в главата. Подгъна крака. После се срина на тротоара. Пред замъгления му поглед се струпаха множество обувки. Чуваше гласовете им в далечина.

- Ето така става, като общината не хае. Къщите ни ще се сринат върху главите.

- Каква община, тя цялата държава е така. Срива се пред очите ни.

Край групата с бясна скорост и сирени минаха няколко правителствени автомобила, включили сини лампи.

- Виждате ли ги? В бронирани коли са и не им пука, дали покривите падат.

- А бе, някой звънна ли на 112?

Чу се едно многогласно

- Неее.

- Ми да звънне.

След 30минути с включена сирена бавно допълзя линейката. Също толкова бавно излязоха шофьорът и лекарят. Отвориха задните врати и дръпнаха носилката, но тя се разпадна.

- Е, мамицата му шибана, сега трябва да го мъкнем на ръце.

Метнаха го в колата и отново бавно с много шум и скърцане потеглиха, а обувките продължиха да разискват политическата обстановка.

Сякаш малко му просветна и извади телефона от джоба си. Единствено усещаше топлина и лепкавост по врата си. С мъка написа.

- Нещо падна върху мен

След няколко минути екрана просветна

- Какво?

- Някакъв покрив. Карат ме в болницата.

- Сега не мога да ти звънна, щото край мен има много хора. Сигурно ще те дават по телевизията.

Емотикони  Усмивка и Целувка.

Отново загуби съзнание.

Отвори очи и до него стоеше мъж в бяла роба.

- Как си, Сине? Нали вече не боли?

- Странно, наистина вече нищо не ме боли. Благодаря ти, че ме попита как съм. Ти си единственият…

Изведнъж мониторът започна да пищи. Хора в престилки минаха през човека в бяла роба.

     Към централния вход на гробището идваше дълга процесия. Разтовариха ковчега и започнаха да редят купчини цветя и венци с надписи „От опечалените колеги“, „Последно сбогом, от твоите близки“ и други безсмислени писания. Всички плачеха и слагаха цветя на гроба. След това излезе пастора и 30 минути мънка заучени фрази. Последва го Управителят на предприятието също с 30 минутен речитатив, от който вкрайна сметка се разбра, че е загубил брат си, който е бил безкрайно умен.

Покрай насъбралото се множество мина един човек със сини дрехи и лопата на рамо. Тихичко си промърмори.

- Отдавна не бях виждал толкова крокодили накуп!

Тълпата си разотиде и към гроба плахо пристъпи едно момиче. Клекна, постави бяла роза и тихо прошепна:

- Малко закъснях, но имаше причина.

Пророни няколко сълзи и се изправи.

- Обичам те!

 

- Господи, защо ми е толкова смешно?

Мъжът в бяла роба се усмихна.

- Защото всичко на тази земя е смешно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...