Написа на Вайбър: Довечера ще ти донеса подаръче.
Машината му отговори: Обичам те! Емотикон целувка.
Затвори лаптопа и тръгна на работа. В службата го посрещна секретарката с подкупваща усмивка и разголени бедра.
- Днес сякаш сияете! Колко щастлива ще съм, ако причината бях аз, нооо…
- Хайде денят ни да започне по-нормално, без хормони.
- Не са хормони, а чувства!
Влезе в кабинета си и на бюрото го чакаше чаша кафе, цвете потопено във вода и купища работа. Телефонът започна с ритмичното си звънене. Всеки искаше нещо и всеки казваше, как никога няма да го забрави, заради тази услуга. На Вайбър се появяваха няколко емотикона с целувки и снимка на устни долепени до GSM-ът, все от жени, които очакваха да ми даде нещо, което те нямаха.
Денят, монотонно изтече. На изхода кимна към охраната и забързано тръгна за дома.
Чу шум, сякаш нещо се сриваше и зверска болка в главата. Подгъна крака. После се срина на тротоара. Пред замъгления му поглед се струпаха множество обувки. Чуваше гласовете им в ...