29.03.2023 г., 9:19 ч.  

Мъжът vs жената 

  Проза » Други
299 8 3
3 мин за четене

    Мъжкото и женско начало са били предмет на анализ от най-дълбока древност. В индийските школи те са наречени Ха /Слънце/ и Тха /Луна/, а в китайските - ян и ин, олицетворявайки диалектическото единство в даоската монада:

 

https://stock.adobe.com/br/images/yin-yang-symbol-of-dualism-in-ancient-chinese-philosophy/269691197

 

Двете риби - черната с бялото око и бялата с черното око, прилепнали плътно една към друга и запълващи кръга, опасан с траурна по цвят окръжност - тази на женското начало. Бидейки единство и борба на противоположностите мъжкото и женското начало ни оставят с прибързаното впечатление, че са в една диалектическа хармония и напълно равноправни. Може би някой би искал да съзре именно тук първопричината на битката на жената за равноправие. Жената, търсейки своето място под слънцето, влиза в битка за своите права, които тя иска да са равни на мъжките. Така тя, от жената домакиня, грижеща се за домашния уют и отглеждаща децата, докато мъжът печели пари вън от семейството, предизвиква особена трансформация на аза си, чрез която напуска семейството, оставяйки го в ръцете на камериерките и повежда епична битка срещу мъжете. Колко достойно и възвишено!

     Да ви призная честно аз предпочитам онези - Дикенсови жени, подчиняващи се на мъжа, както самият апостол Павел предписва. В тях има нещо много романтично и почтенно. Не ми допадат жените амазонки с болните си амбиции, които драскат с нокти като котки по стъкло, за да постигнат утилитарните си мечти. Ще отбележа само, че жената-домакиня често е била пренебрегвана сексуално от съпруга си, който е търсел разнообразието в извънбрачните връзки и е забравял за изпълнението на съпружеските си задължения. Според мен точно това обстоятелство е първопричина жената да потърси като отговор еманципацията си. Излизайки извън семейството тя получава реалната възможност да изневерява скришом на мъжа и да задоволява значително по-често сексуалните си потребности. Това прилича на своеобразен футболен мач, в който и двата тима се стремят към това да водят в резултата, защото добре разбират, че системата Катеначо означава само едно - загуба на този мач! По тази причина в съвременния свят борбата между мъжкото и женско начало много прилича на т.нар. тотален футбол.

      Както вече споменах по-горе, философските школи и учения се опитват да ни внушат, че разликата между мъжа и жената е едва ли не сведена само до един символичен знак. По-точно казано + за мъжа и - за жената. Подобна трактовка, обаче, е дълбоко погрешна. Защото тя не съзира центробежността на жената и центростремителността на мъжа. От една страна жената има инстинкт за уседналост, защото той осигурява сигурност за потомството й, докато мъжът по природа е скитник, защото така би осеменил повече жени. Човек лесно ще се заблуди от тази "правилна" логика и ще реши, че целта на природата е да осигури размножаването, и неговите нормални параметри, и всичко това е кодирано в мъжката и в женската психика - съответно. Кодирано дори на генно ниво. Но именно уседналостта на жената я прави, като реакция на опората, ирационална в своето безсъзнателно. По време на секса с един мъж жената изпитва подсъзнателното желание да види в едничкия сексуален акт фантазията си за нейното тотално обладаване от страна на абсолютно всички мъже. Това е един своеобразен gangbang в нейното развинтено подсъзнание. От друга страна мъжът търси обладаването само на една единствена самка, която ако трябва е готов да търси цял живот. И ако има нещо, което го разочарова у жената, то е именно това, че усеща как във върховния момент на сексуална близост тя е с него само толкова, колкото е с всички останали, макар и въображаеми, мъже. Този мъж се чувства дълбоко омерзен от усещането, че поделя любимата си с други мъже, при това по нейно желание. Мъжът търси в жената богинята и точно тук търпи фиаско, защото е поругано усещането му за сакралност. Така генът на скитника у мъжа го кара да се стреми към неговата Лабискуи или Диди Мейсън, която да му дари уют и единственост. Вечното скитничество ражда у него копнеж за вечно пристанище. Пристанище, което е безсмъртната Любима. В това се състои центростремителността на мъжа. Идеалът му за жената-богиня е центърът на неговата емоционална вселена. Точно обратното - стремежът към уседналост у жената ражда у нея центробежността. Да излезе извън тази уседналост в сексуалните си, дори и неосъзнати фантазии, отдавайки се в сюблимния миг на всички мъже едновременно като една подсъзнателна Месалина!

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти за идеята, Красимире. Ще си помисля за продължението!

    Благодаря ти за прекрасния и задълбочен коментар, Бела!

    Благодаря ти за този топъл и силен коментар, Миночка. Бъди благословена!

    Сърдечно ти благодаря, Алиса! Поласкан съм от хубавите слова за скромния ми и фрагментарен анализ на същинското у мъжа и жената! Пожелавам ти силно вдъхновени дни!

    Благодаря на всички колеги подкрепили творчеството ми и поставили творбите ми в Любими. Бъдете здрави и благословени!
  • Хубава тема си отворил пред нас, Младен. И мъжете и жените се стремят към своята богиня, или своя принц. Но ако в този живот са успели да намерят своята сродна душа, то тогава няма нужда от изневери, защото всичко е толкова хубави и прекрасно! Може би в това се състои значението на живота ни, да се обичаме истински, без да се нараняваме.
  • следва продължение? ще е добре да продължиш да пишеш по темата, леко недовършено или недоизказано или премълчано ми се струва до тук
    радвам се, че бях на гости в душата ти...
Предложения
: ??:??