Мълчина
927
0
0
1 мин за четене
Хей! Как си? Наблюдавам как променяш от време на време израза на лицето си. Без съмнение, пак водиш мисловни разговори с мен.
Пак си представяш как ми разказваш за поредния проблем с колата, а аз те разпитвам и ти отговарям, и... просто участвам. После ме питаш как е минал денят ми, а аз ти разказвам. Че три дни съм мислила как точно да си защитя исканията пред Главната, за да не може да ми откаже. И как получих всичко, което исках, защото бях лаконична, стегната, аргументирана. Знаеш некадърния охлюв, който цели четири месеца търпях за шофьор и който през това време направи четири катастрофи? Е, уволних го вчера - за лошо отношение към персонала. Да, превърнах се в любимата шефка. Сега трябва да помагам за пълненето на дупката, която остана, с две думи - ще съм още по-заета и още по-изморена. Разбирам! Разочарован си. Зная, че ти е мъчно за нашите разговори. За вечерите, когато четяхме заедно, когато мислехме на глас и се смеехме звънко. Сърдиш се, че не ти отговарям, сърдиш се, че гледам през теб, че не те слушам, камо ли да те чувам. И предпочиташ да си говориш с мен наум, да разиграваш сценарий на разговор. Какво ми казваш? Знаеш какво бих ти отговорила. По лицето ти виждам.
Знаеш ли, и аз правя така. Представям си как ти казвам нещо, ти ми възразяваш - не се смей, имаш този навик - да възразяваш на всичко - аз се дразня, че го правиш, започваме спор... И решавам - не, по-добре да не ти казвам нещото. Прекалено изморена съм да споря...
И така трайно между нас се настанява мълчина...
Пак си представяш как ми разказваш за поредния проблем с колата, а аз те разпитвам и ти отговарям, и... просто участвам. После ме питаш как е минал денят ми, а аз ти разказвам. Че три дни съм мислила как точно да си защитя исканията пред Главната, за да не може да ми откаже. И как получих всичко, което исках, защото бях лаконична, стегната, аргументирана. Знаеш некадърния охлюв, който цели четири месеца търпях за шофьор и който през това време направи четири катастрофи? Е, уволних го вчера - за лошо отношение към персонала. Да, превърнах се в любимата шефка. Сега трябва да помагам за пълненето на дупката, която остана, с две думи - ще съм още по-заета и още по-изморена. Разбирам! Разочарован си. Зная, че ти е мъчно за нашите разговори. За вечерите, когато четяхме заедно, когато мислехме на глас и се смеехме звънко. Сърдиш се, че не ти отговарям, сърдиш се, че гледам през теб, че не те слушам, камо ли да те чувам. И предпочиташ да си говориш с мен наум, да разиграваш сценарий на разговор. Какво ми казваш? Знаеш какво бих ти отговорила. По лицето ти виждам.
Знаеш ли, и аз правя така. Представям си как ти казвам нещо, ти ми възразяваш - не се смей, имаш този навик - да възразяваш на всичко - аз се дразня, че го правиш, започваме спор... И решавам - не, по-добре да не ти казвам нещото. Прекалено изморена съм да споря...
И така трайно между нас се настанява мълчина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Лозанова Всички права запазени
