-Добре ли изглеждам? - попита Илия.
-Добре си - отговори съпругата му и се усмихна. - Ако искаш не слагай вратовръзката, при такива събирания е нужно да имаш въздух.
Бившият военен, сега пенсионер, се огледа още веднъж в огледалото, обърна се и погледна към часовника на стената.
-Аз излизам - каза той. - Нищо, че е рано, искам малко да се разходя.
В първата събота на април, на всеки десет години се събираше взвода, в който Илия бе служил във военното училище. С годините, на тези срещи идваха все по-малко хора. Разказваха си спомени. Споделяха си кой през какво е преминал. А всичко това го организираше техният командир, на който това му беше първия взвод, под негово командване. Безсънните нощи в караулното, занятията в жега и студ и строгия режим в училището бяха нещата, които сближаваха курсантите и приятелството между тях бе останало за цял живот. Илия излезе от апартамента и се запъти към мястото на срещата. В парка, в който се събираха нямаше много хора. Беше валяло и от дърветата в ...