Тя притисна бедрата си и започна да ги трие бързо помежду им, сякаш искаше да запали с тях огън. Беше сама в стаята и се погрижи никой да не я безпокои. Надежно заключена, почервеня цялата и започна да се изпотява. Беше близо. Много близо до щастливия и тъй мечтан край. Най-сетне - на един косъм разстояние от постигането му. Внезапно по тялото й пробягна мощен сладострастен спазъм. Очите й почти изскочиха от орбитите си и тя нададе вик. Този път успя. Най-сетне успя! Беше достигнала върха, а сладострастно усещане още пълзеше в недрата й. Тя - Мамалката, както я наричаха, си представи нежните къдрици на голямата си любов - Замкоректорката. Вече почти две години я преследваше във възможно най-нежните си представи. Пишеше й писмо след писмо, деликатно намеквайки й за тяхното бъдещо щастие. Но Онази не благоволяваше да отговори на нито едно от писмата. Сякаш не съществуваше или беше пропаднала вдън земя. Вместо да обезсърчи Мамалката, всичко това я възбуждаше още повече. Ще замина за Порту ...