"На кушетката"
― Настанихте ли се удобно?
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притеснява... искам нещо истинско и реално... разбирате ли... живота си минава, а аз не го усещам!
― Само това ли ви притеснява?
― Може би... не съм сигурен какво точно ме питате?!
― Разкажете ми нещо за миналото си, за детството си. С какво свързвате това време. Използвайте свои думи. Опишете ми емоциите си от тогава.
― Ами... нямам много спомени от тогава... бях щастлив, играех с децата, бяхме щастливо семейство, имахме много животни на село... обичах селото ни, там беше спокойно... и природата... там беше адски красиво и спокойно, беше истинска наслада! Наслада... широко, тихо и красиво!
― А сега ходите ли там?
― Не. Много отдавна не съм, нямам време... Никакво! Всичко ми е разпределено до минута ― график, работа, семейство...
― А природата? Сега излизате ли сред природата?
― Не, естествено, че не... не, че не искам, но как... кога? Всичко е толкова забързано и... нямам никакво време! Не разбирате ли... това ужасно време, кой го е измислил... ще му счупя главичката!!! Не, не на него, а на оня който ми го взе... говедо мръсно... не е честно...
― Успокойте се! Това е просто момент! Какво ви притеснява във времето? Защо му се сърдите толкова? На кой друг се сърдите?
― Оооооо, това ще отнеме много време! Имаме ли толкова док? Едва ли и вие зависите от него, нали? И на Вас не Ви стига, знам аз!
― Мммм, да ― погледна стенния часовник ― остават ни само 10 минути. Ще оставим за другия път. За последно тогава, изпратете ми емотиконка, която най-точно описва състоянието Ви сега, за да я прикача в досието Ви. ― написа психотерапевта и изпрати съобщението.
― Няма такава док, не са я измислили още! Много съм далеч от усмивките! ― написа без да се замисля пациента и натисна ядосано бутона „ Send”.
Изключи екрана на устройството си и се замисли: „И този е като другите! “
Поклати неразбиращо глава. „Защо всичко е толкова фалшиво?!“
© SMooth Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
SMooth, готина е хрумката!
-
-
днес съм в творческа почивка, не е ден на майстора, така че дори и мързеливото излежаване няма да ме стимулира да се изявявам като творец, само за спам не ме мързи
Сещам се за оня лаф "Що не бях змия - всичко да си върша докато си лежа..."
-
Може и полуизлегнато 😀
-
на кушетка се ляга, не се сяда
-
Ами аз леко няма да се съглася за трите вида. Истината си е една, а това как ние я виждаме и възприемаме е друга работа. Личната ни призма придава много нюанси, но кой определя дали са верни или не?! Фалша и лицемерието са доста крайни понятия и при мен те са в съвсем друга графа, доста далечна от такт, разбиране и съпричастност към ближния. Абе Пепи, ще стане много философско и ще трябва да седнем и ние на кушетката
-
Истината е 3 вида: градивна, безсмислена и зловредна - за това имаме избор дали понякога не е по-добре да я скрием! Ако знаеш, че с нея ще нараниш вместо да помогнеш някому - защо да я казваш? Това не е фалш и лицемерие, това е интелигентен начин да намираш правилните думи на точното място.
-
Ако се криеш зад фалша и лъжата не мислиш за болката. Боли останалите, които виждат разликата, а теб ще те боли после, ако и когато осъзнаеш, че нищо от това не е истина. Но някои хора трудно възприемат реалността. Опасността идва не от едното или другото, а от размитите граници.
Благодаря, че прочете Галя! -
Кратък разказ с голямо послание! Поздравления!
Казват, че от истината боли, когато не е приятна и следва да се избягва, за да не се причинява болка. Това означава ли, че фалшът, т.е лицемерието и лъжата са предпочитани само защото от тях не боли, нищо че рано или късно истината ще ни застигне? Всъщност не причинява ли фалша по-голяма болка от неприятната истина? -
Благодаря Пепи! Усмивка и за теб
-
😅!
-
Благодаря, че се поспряхте да прочетете! Приятно съм изненадана, че ви е харесала малката ми хрумка
-
Наистина оригинално!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря Ирен!