"На кушетката"
― Настанихте ли се удобно?
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притеснява... искам нещо истинско и реално... разбирате ли... живота си минава, а аз не го усещам!
― Само това ли ви притеснява?
― Може би... не съм сигурен какво точно ме питате?!
― Разкажете ми нещо за миналото си, за детството си. С какво свързвате това време. Използвайте свои думи. Опишете ми емоциите си от тогава.
― Ами... нямам много спомени от тогава... бях щастлив, играех с децата, бяхме щастливо семейство, имахме много животни на село... обичах селото ни, там беше спокойно... и природата... там беше адски красиво и спокойно, беше истинска наслада! Наслада... широко, тихо и красиво!
― А сега ходите ли там?
― Не. Много отдавна не съм, нямам време... Никакво! Всичко ми е разпределено до минута ― график, работа, семейство...
― А природата? Сега излизате ли сред природата?
― Не, естествено, че не... не, че не искам, но как... кога? Всичко е толкова забързано и... нямам никакво време! Не разбирате ли... това ужасно време, кой го е измислил... ще му счупя главичката!!! Не, не на него, а на оня който ми го взе... говедо мръсно... не е честно...
― Успокойте се! Това е просто момент! Какво ви притеснява във времето? Защо му се сърдите толкова? На кой друг се сърдите?
― Оооооо, това ще отнеме много време! Имаме ли толкова док? Едва ли и вие зависите от него, нали? И на Вас не Ви стига, знам аз!
― Мммм, да ― погледна стенния часовник ― остават ни само 10 минути. Ще оставим за другия път. За последно тогава, изпратете ми емотиконка, която най-точно описва състоянието Ви сега, за да я прикача в досието Ви. ― написа психотерапевта и изпрати съобщението.
― Няма такава док, не са я измислили още! Много съм далеч от усмивките! ― написа без да се замисля пациента и натисна ядосано бутона „ Send”.
Изключи екрана на устройството си и се замисли: „И този е като другите! “
Поклати неразбиращо глава. „Защо всичко е толкова фалшиво?!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
