На магаретата всичко им е вързано

Избрани магарии

НА МАГАРЕТАТА ВСИЧКО ИМ Е ВЪРЗАНО!

         Под път и над път хората ме съветват: „Живей си живота и хич да не ти пука!” Е, добре де, ако можех да си живея живота, щях да си остана животно – скромно и съвсем даже непретенциозно. Ама като бяхме още малки и правехме големи бели, все ни набиваха в непослушните уши: Или хора ставайте – или гората хващайте!

         По-късно разбрах защо не можем да си останем животни. Науката доказа, че имаме една сигнална система в повече от животните. Някаква втора. Точно тази втора сигнална система ни правела хора и ни ограничавала! Омекнах, огънах се по всички линии и потънах в градския хор. Там ни е мястото на хората – рекох си. Диригентът – факир! С една малка пръчица, като онази от „Меракът на Чичо Денчо” на Михалаки Георгиев. Няма сопа и дрянова тояга, няма фалш. Брилянтно белканто първи, втори и трети глас! И първосигнални реакции няма, всичко си върви към прекрасно. Да ти е драго да слушаш как пеем в градския хор! На село хора почти не останаха, затова и селски хор почти нямаме. Обаче напоследък и нови градски хорове все по-малко има. Като попитам защо, усмихват ми се разни експерти и ми отговарят, че тази втора сигнална система пак е виновна. Техниката много ни напреднала, технологии нови, масови комуникации. Защо сами да си правим хор, като може друг. Безчет шарени нови шоупрограми и телевизионни гъделчета, че и Интернет. Едно време за хорско наказание ги интернирали, сега ни интернетират ...

         Преди доста години бяхме с туристическа група в Рила. На  онова място, дето Дядо Вазов го нарече Великата Рилска пустиня. Вървим си с големите раници на гърба, онези със самарите, в тях се разпределя правилно товара. Спряхме за почивка, защото едни много бързали, други изостанали от колоната... Шарения някаква се получила. Уж много бързахме, а се начакахме. И ни се случи от магарета да се научим на ред и дисциплина. Както си чакахме, гледаме: Към хижа „Иван Вазов” се катери цяла колона магарета, смесена група, с няколко мулета и един катър. Магаретар нямат, нито мулетар, нито катърджия, а колоната върви нагоре, керванът натоварен яко с дърва за печките в хижата, а дървата вързани на красив самар, разпределени отстрани по равно. Мила хармонична гледка. Най-наблюдателният от хорската група въздъхна и роди второсигнално умозаключение:

- И това доживях да видя! На магаретата даже всичко им е вързано и подредено. Това нашето не е живот... Защото сме хора. Самарчето да няма кой да ти повдигне като ставаш...

         Тогава се заклех пред групата и приключих с градския хор. А за да проуча по-добре живота, поставих началото на науката МОДЕРНА МАГАРИСТИКА. Натрупах си цял арсенал избрани магарии, всичко ми е лицензирано, но страшно ме крадат. В съда губя делата. „Описал си ги магариите – казват, но не си им автор! Автор си само на книгата си. Магариите са ги насътворили преди теб много достойни хора и днес ги усъвършенстват. Колективно е това творчество, също както е колективно народното творчество.”

         Научих наизуст Закона за авторското право, не ме опазва по никакъв член, новите алинеи и те не са за хора... Сега ми е до рев и направо ви казвам: Давам съвсем безвъзмездно запазена персонална втора сигнална система!