Сиво. И още сиво. Сиво, сиво, сиво…
Забавно. Забавно-сиво.
Или не. Една и съща, всеки ден…
И час.
И минута…
Сиви неща.
И изведнъж, в сивото…
Точки.
Шарени точки.
Малки и подкачащи,
Усмихнати напук на сивото.
Много точки.
И бягат, оставяйки следи.
При това шарени.
Плетки и чертички от цветове.
Красиво е.
Като бензин върху мокър асфалт.
Интерференции. Глупости.
Красиви малки точки!
Моите точки!
Блещукащи като светулки.
Като звездички.
Правят сивото незначително.
Точка в точките…
Обичам ви, мои точки!
© Лили Петрова Всички права запазени