Падна ми се ролята да бъда ангел на едно момче. Както може би са ви споменавали, на всеки човек му се полага по-висша сила, която да му помага. Това съдействие е , хм, много трудоемко ама, какво да правиш, съдба.  Ако бях човек, щях да кажа, че това е много прецакана работа, плащат малко, работиш много и на всичкото отгоре никаква благодарност. А ако знаеха само колко и какво правим за хората ние, ангелите... Ама както и да е.

Как стана тая работа? Среща ме веднъж един По-Висш, беше някъде преди 25 земни години (ние тук време не броим) и ми вика: „Да знаеш, требе да те помоля нещо. Знам те, че си отговорен ангел, та си викам да идеш да поемеш едно ново човече. То иде от една част на Вселената, дето много си я обичам, а и съм задължен на тамошен Висш, та исках да му върна услугата. Отсега ти казвам, бая зор ще видиш. Той е бавен играч по конфигурация, много фин, все ще вижда едни проблеми, едно чудо...”

-А, те всичките са такива- казвам му аз. – А и нали знаеш, аз таквиз ги обичам най-много.

- Знам те аз, ама все пак да кажа. Значи ще го поемеш, нали?

-Ми чи къ - усмихнах се аз на По-Висшия.

Нишките му просветнаха радостно. Даде ми координатите на раждане и така се забърках.

От самото начало усетих, че ще има нещо в това същественце. Поглеждам го, и то ме поглежда и ми се хили. Усети ме. Обичам ги такива, нюхаджийчета, има хляб в тях. Цунках го и му оставих една инфо клетка, та да знам какво става с него като съм ауей, демек далеч от него. Трябваше да тръгвам, че други работи ме чакаха. (Ние, ангелите, сме заети минимум с още 10 човека, освен с персоналния. А и понякога взимаме смени на колеги, знаете как е в работата...)

След няколко земни месецa, докато оправях едни бакии на другия край на галактиката, ми се явява По-Висшият и ме погва:

- Е, ти си много голям. Аз какво те помолих, помниш ли въобще?

- Какво стана, бре? Аз на детето съм му оставил инфо клетка, ако има нещо ще ми излезе на 22-ата аура.

- Ти си пълен лидер. Веднага да ходиш да го видиш, че аз нямам право да се бъркам там. Ама е зле.

Направо изтрещех. Явявам се аз там, в болницата, където го държат и - какво да видя? Едни зли неща влезли в него и го мъчат да го уморят. Докторите викат ‘пневмония’. Аз викам лоша работа. Инфо клетката изядена, въобще пълен хаос. Някаква Лукавост усещам аз, пуснал си е онзи гадините.

И голям зор, бая дни борба да го отървем. То, някъде като стане битка и се стичат и от двете страни - и добри, и лоши сили, и всеки натиска, и си прави мръсните номера на другия. Много енергия хвърлих, чак ми се зачерви жълтото  на 54-те ми аури. По едно време мислех, че ще го изпусна. Ама то реши, че ще живее, излезе кораво под фината си същност. Викам си „Извадих късмет тоя път”, ако беше станал сакатлък, много вина щеше да има в мен. И тогава разбрах, че ангелите също имат късмет. Всъщност не го разбрах, а просто схванах нещо, а то ми стигаше. И ние не знаем, и не разбираме всичко. Йерархия, какво да правиш.

И тъй, взе да расте едно кротко, умно и чувствено човече. Злите го пробваха, някои от номерата им му влязоха навътре, други не чак толкова. По едно време обаче стана бая кахърен. Мисли си „Нищо не става от мен, много сбърках, защо така направих, с какво съм го заслужил...” А то нищо му няма, всичко му е наред, разбираш ли. И аз се мъча да му покажа едно-друго, накъде да тръгне, да види колко по-зле от неговото може да бъде, ама той не вижда знаците ми. Само повтаря „С какво съм го заслужил?!” и се вайка. Бяха му промили мозъка онези, лукавите. А ако там успеят да влязат, става много трудно. Насаждат се вътре в главния като мисли и няма различаване кои са техни, кои са наши -  добри и лоши. Има, ама трябва време и вяра, а понякога човек се предава. Жалко. Както и да е.

И гледам го аз моя човек, развива се наистина бавничко, но пък се случи търпелив. А това понякога е хубаво. Аз по принцип не ги разбирам човешките пътища и цели, не са ни обучавали конкретно за това. Но с опита си схванах някои неща. Има хора, които имат повече или по-малко дяволи, отколкото ангели за съветници. А живота на един човек винаги се преплита в един или друг аспект с други хора. Всеки има дарба, която да развива спрямо разбиранията си. Теза способности обаче често са манипулирани от злите (макар че сигурно те казват същото за нас). Всички ние ставаме гласове/мисли в главите им, които им казват кое какво е и как да постъпват. Цаката е да придобиеш контрол над мислите си, да можеш обективно да се изолираш от силата им и да ги анализираш. Това става като спираш мислопотока си от време на време. Изцяло. А сьщо и като намалиш важността на значението на мислите.

И моят човек се усети за тези неща. Разбирането им става твърде бавно, ама като тръгнеш веднъж и си търпелив и продължаваш напред, рано или късно успяваш. Почна той да рови в едно и друго и разбра един ден, че има някой над него, който го обича и му помага, независимо в какво и независимо как му изглежда това. И той реши да ме обича, да ми говори, да ми споделя, да ме цени. Това някак си ми хареса. Че като се замисля, никой не ми е давал. Не че това е най-важното, ние правим нещата безвъзмездно, ама как да кажа, усещам се по-добре, като ми отвръщат с нещо. Влиза ми повечко енергия, която мога да върна към някой, който се нуждае от нея за да се чувства добре и да прави добро. И ей тъй, като се сети за мен с добро, аз го усещам и поглеждам кой е наоколо му, разбирам го по-добре и му давам по-ясни знаци, които той разбира. Мисля, че този взаимен принцип засяга и отношенията хора/хора, не само ангели/хора. Някак си прави по-пълноценно съществуването ни, или ни дава такава илюзия поне. Ама не съм сигурен, истината е различна за различните същества.

И реши моят един ден да ми напише нещо, в знак на признателност. За всичко, което съм правил и ще правя за него и другите. На мен ми хареса, доукрасих го малко и реших да го споделя, та да може и някои друг да се зарадва и поучи евентуално. Просто знайте, че има някой и горе и долу, който ви обича и помага и ще ви е по-добре. А ако отвръщате със същото, ще сте щастливи и донякъде ангели.