Отидох днес на пазар за ушенца. По пътя рупах картофени кюфтенца. Спрях се до един щанд, обърсвайки уста. Ушетата там бяха украсени красиво с листа. Бяха елфически и няма спор - изящни чудеса. Щяха да ми ходят, но ако имах дълга лъскава коса. Погледът ми сетне на друго щандче неволно се закова. Тролски чифт ушаци покояха се там. И даже не един, а два. Но прекалено грамадански ми се сториха за моята ле чутура. Вярно големичка си беше, но не и с размера на стара шамандура. При трети щанд усмихна ми се късметът най-накрая. Пърхащи ушета. Щях да мога хем да слушам, хем да се издигам над земята. Даже и с гърнета. Усмихнах се на продавача и три дублона за малките чуващи крилца предложих. Проблясна сребърният ми зъб на слънце. Сега и продавачът усмивка на лицето сложи. Кимна към дублоните, но и сребърния кътник красноречиво посочи. Иначе няма сделка днес. Щастлив си тръгнах от пазара. С един зъб по-малко, но пърхащ волно като бръмбарче в древен лес.
© Ростислав Аврамов Всички права запазени