На перона
Изпращане
Гара. Влакът е атакуван от купища пътници – с чанти, куфари, торби, раници...
Групата се приближава.
Начело е бабата. Не й се тръгва, иска да остане още някой ден при любимата дъщеря и още по-любимото внуче, но... Оня проклет дъртак я чака трети ден на сандвичи...
До нея е дъщеря й. Направо й се плаче. Мама е била седмица на гости, изчистила е всичко, изгладила, измила... И така хубаво си приказваха, толкова клюки научи, толкова оплаквания изля за смитаняка, дето навремето се излъга да я вземе...
Край баба си, хванало я за ръката, с поглед впит в нея, подскача внучето. И то не иска милата баба да си тръгва. Всеки ден му купуваше я шоколад, я сладолед, днес направо тортичка донесе...
Около тъжната компания, грабнал в ръце два куфара, преметнал през рамо чанта, щастливо подрипва зетят...
Заповядайте и тук - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
Благодаря за усмивката!
