16.11.2020 г., 10:29 ч.

На перона 

  Проза » Хумористична
192 2 8
1 мин за четене

Изпращане

Гара. Влакът е атакуван от купища пътници – с чанти, куфари, торби, раници...

Групата се приближава.

Начело е бабата. Не й се тръгва, иска да остане още някой ден при любимата дъщеря и още по-любимото внуче, но... Оня проклет дъртак я чака трети ден на сандвичи...

До нея е дъщеря й. Направо й се плаче. Мама е била седмица на гости, изчистила е всичко, изгладила, измила... И така хубаво си приказваха, толкова клюки научи, толкова оплаквания изля за смитаняка, дето навремето се излъга да я вземе...

Край баба си, хванало я за ръката, с поглед впит в нея, подскача внучето. И то не иска милата баба да си тръгва. Всеки ден му купуваше я шоколад, я сладолед, днес направо тортичка донесе...

Около тъжната компания, грабнал в ръце два куфара, преметнал през рамо чанта, щастливо подрипва зетят...

 

 

Заповядайте и тук - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??