27.05.2010 г., 13:44 ч.

На риболов 

  Проза » Разкази
1814 0 2
2 мин за четене

НА РИБОЛOB

 

          Денят беше горещ, дълъг и ужасно скучен. Не ми се занимаваше с нищо. От сутринта ръкописите ми стояха непобутнати. Може би затова посрещнах предложението на племенника си да отидем за риба като някакъв изход.

          -  Добре, но нямам принадлежности - му рекох.

          -  Ще ти дам, имам и за двама ни.

          Така се озовахме в устието на малката рекичка, вливаща се в неголемия язовир край село. Племенникът избра подходящо място в прохладните сенки на върбите, които надвесени над тихата вода, хвърляха тежките си зелени отражения. Младежът подтичваше от въдица до въдица - беше хвърлил три с различна стръв. Погледнеше ли към мене, все намираше за какво да ми направи забележка, все ми обясняваше кое как се прави, защото аз наистина не разбирам нищо от риболов. Уж го слушах, а обясненията му минаваха край ушите ми, както се казва от едното ухо влизаха, от другото излизаха - мислех си за мои неща. Думите и тук не ми даваха мир, връхлитаха ме и завладяваха изцяло мисълта ми. Докато племенникът ми вадеше една след друга уловените риби от водата, аз ловях думи и рими, ловях новооткрити образи. Те изцяло владееха вниманието ми. Стоях приведен над въдицата и мечтаех.

          - Хей, вуйчо, погледни плувката. Кълве, не виждаш ли? Дърпай, докато не си я изпуснал.

          Все още в плен на своя свят, изваждам бляскаво трептяща сребролюспа риба. След похвалата на младежа хвърлих отново въдицата. Племенникът не одобрява това, което правя и ми виква:

          - Не там. Хвърли я по-наляво, в по-дълбокото.

          Правя корекция на хвърлянето и загледан в плуващата спокойно плувка, се понасям отново на крилете на въображението в своя измамен свят на образи и думи.

          Обагрил небето, залезът падна в прохладната вода на язовира. Погледнах  в кошчето и виждам, че наловената риба е много, без да съм разбрал, кога сме успели да я наловим. Денят бе минал неусетно.

          Прибрахме се в селото по здрач. А вечерта, докато похапвахме от вкусния улов, племенникът разказваше за успешния риболов. Слушах така, сякаш не съм бил там. Аз не можех да разкажа нищо за риболова. Можех да кажа само какви думи са ми хрумнали, какви образи е породило въображението ми докато стоях приведен над водата, но за рибата, нищо. Бих могъл да кажа само, че през цялото време, докато бяхме на язовира, аз не съм бил на никакъв риболов, а на един забележителен думолов. Но мисля, че нямам основания да бъда недоволен от това.

 

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Думолов" - това се казва истински лов. Професор Балан "ряпа да яде" пред тебе - я, каква хубава дума измисли!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??