6.04.2006 г., 23:01 ч.

На самотния остров 

  Проза
1594 0 1
11 мин за четене
“Да обичаш...! Какво е да обичаш и колко често се случва това? Да обичаш- това
не е мимолетно влюбване. Това е чувство което идва някъде дълбоко от душата и се
настанява трайно във сърцето. Веднъж в живота се обича-всичко друго е
заблуда.Един единствен мъж обикваш-всяко друго чувство е лъжа. Но дали и тебе ще
обикне той...или тази твоя обич е несподелена.Несподелената любов боли и от
сърцето никой неможе да я изкорени. Годините минават, но тя сърцето ти разяжда и
болка в душата ти поражда. Да обичаш...но дали и тебе ще обикне той” …Преди
много много време в едно малко градче живеели момък и девойка всеки си имал свой
живот.... Но един ден в градчето дошъл един известен западен журналист,който
искал да направи проучване за този район на света Той носел със себе си един
вестник.Вестникът бл издаден в това малко градче.В него било публикувано едно
малко стихче.Журналистът търсел автора на това стихче,което му било направило
впечатление.Особено първите две изречения.И отговорът който някой друг написал
на това стихче..."Да обичаш...! Какво е да обичаш и колко често се случва това?
Да обичаш- това не е мимолетно влюбване. Това е чувство което идва някъде
дълбоко от душата и се настанява трайно във сърцето." А някой бил написал стихче
в отговор: "....А какво е да обичаш?Дали да си мислиш постоянно за някой ,който
е далеч от теб...Или е близко,но все пак е далеч?...Кой ще ми каже?...Всеки ден
започвам с мисли за нещо приятно,което ще ми се случи…Но неприятностите следват
една след друга…Тогава си спомням за очите и усмивката ти " Журналистът искал да
намери авторите на този диалог ,а и да направи проучване до колко могат да бъдат
романтични българите Защото бил чувал че освен хакери и големи бачкатори,те били
всъщност нежни души и необикновено романтични натури. Вестникът му бил попаднал
случайно от едсна група преминаващи емигранти,които били на квартира в родния му
град в щата Калифорния Бил използван за да бъде завита храна и после вятърът
случайно го отвял върху предното стъкло на колата му Журналистът работел за
частна фондация, която провеждала таен експеримент под кодово
название”Романтика”.Във фондацията влизали много известни личности от цял
свят,чиято цел била със нетрадиционни средства,включващи и средствата на
изкуството да направят света по –добър и по –безопасен.Журналистът бил само
привидно журналист,а всъщност бил председател на тази фондация и обичал лично да
провежда експериментите си. Та значи било някъде в началото на пролетта..
Журналиста пристига в малкото градче и издирва авторите на двете стихчета.Те
били от един и същ град ,но не се познавали лично.Но за да избегне всякакви
недоразумения журналистът обявил конкурс за реклама на :“Романтично място сред
природата плюс още нещо”.Целта му била да провери до колко се е ориентирал
правилно в своя избор и дали това са хората ,които му трябват.Мъжът и жената не
спечелили конкурса,но журналистът се спрял на тях…. И това било
всичко.Журналистът поканил двамата на среща и им обяснил идеята на проекта си.На
тяхно име се предоставяла огромна сума,която те двамата трябвало да реализират
така,че да направят колкото се може по-вече хора щастливи ,романтични и
финансово обезпечени,без самите те да търсят някаква облага за дейността
си,освен че след една годишна щели да получат една обикновена комисионна,която
нямало да бъде кой знае каква.Проектът трябвало да бъде реализиран за една
година. Двамата се съгласили и започнали да чертаят планове по какъв начин да
оползотворят парите. Първо трябвало да предприемат мерки за запазване в тайна
проекта и неговата цел,защото когато в България и особено в такъв малък град
като техния изневиделица някой придобие пари от някъде веднага се разчува и към
парите се запътват всякакви хищници. Решили да започнат първоначално с малък
проект за създаване на работни места за многото млади хора,които живеели в
градчето им и били без работа или работели не това за което били учили и
мечтали. Създали малка консултантска агенция за организиране на развлекателни
мероприятия. По този начин смятали да натрупат опит и учейки другите да учат и
себе си. Успоредно с това представили пред журналиста идеята си за
реконструиране на съществуващия спортен комплекс в тяхното градче и превръщането
му в увеселителен спортен парк. Следващата стъпка била да направят голф игрище в
един запустял район на града. А по следващата да направят кино център във същия
район и да изкупят стоящите наоколо парцели и малки вилички и да ги обзаведат за
туристи.Нещо като малък Холивуд на Балканите. Ангажирали работници и специалисти
и започнали голяма кампания по набиране на работници и невиждано строителство. В
същото време мъжът и жената спазвали едно основно правило.Стояли в сянка и никой
не знаел ,кой ръководи проекта.Пуснали слух,че проектите се ръководят по някакви
държавни проекти и т.н.А двамата пишели през свободното си време книга и
сценарий за филм по нея,който щял да се снима в строящия се кино център и
…продължавали да работят на старите си работни места. Така изминала една година
и трите проекта били реализиране успешно.Градчето им ,което до преди това било
на едно от първите места по безработица,започнало да процъфтява и да привлича
все повече чужди инвеститори в района.Но…Сякаш нещо липсвало на цялата тази
обстановка.Липсвала романтиката.Един ден двамата решили да отидат във
вилата,която им предоставила мастната фондация и която се намирала във една
гориста местност в близост до града.Там щели да направят равносметка на
постигнатото ,да се срещнат с журналиста,да получат комисионната си и да
предадат управлението на западната фондация.Всъщност фондацията имала две
цели.Благородна и користна.Благородна ,за да създаде нови работни места и
Користна-Да стъпи на родна земя и да постави под икономическа зависимост
населението в района.Двамата разбрали това и се опълчили срещу фондацията,която
под прикритие на благородните си идеи се стремяла да намери място,където да
изнесе зад граница вредни отпадъци,които в родната и страна било забранено да
бъдат складирани.Отказали комисионната ,която журналистът им предложил.Върнали
се към старите си навици и приятели.Върнали се към романтиката.Но фондацията се
уплашила,че може да има проблеми с хора,които не са приели възнаграждение и
решила да ги премахне.Изпратила наемници,които отвлекли мъжа и жената ,но се
смилили над тях и не ги убили ,а ги закарали на далечен остров в океана.Там им
оставили малко храна и ги изоставили на съдбата.По една щастлива случайност на
острова се намирала храна в изобилие и мъжът и жената успели да оцелеят и дори
да направят свое собствено стопанство. Навън вече били разбрали ,на кого
всъщност дължало градчето своето благополучие и властите усилено издирвали
изчезналите.В същото време властите попаднали и по следите на журналиста ,но той
изчезнал безследно извън страната.След един месец прекратили издирванията.
…..Той я погледна и се засмя: -Уплаши ли се? -Да! -Щом си с мен няма страшно Все
ще се оправим някак си. -Радвам се, че си до мен. -Не ме оставяй. -Не се
безпокой.Трябва да се съсредоточим върху проблема.А той е да си намерим място
където да пренощуваме.Не знам какво е това място,но ми се струва че не сме
първите ,които попадаме тук.Виж -посочи той и разрови купчина изгорели
клони.-Някой е палил огън и то не отдавна.А наоколо има разхвърляни бирени
бутилки и празни опаковки.Мястото прилича на лагер за почивка на богати туристи
или ловци.Навсякъде има разпилени гилзи. -Защо ни доведоха тук?-въпросително го
изгледа тя. -Предполагам ,че се страхуваха да не разкрием подлите им намерения
към малкото ни градче. Той протегна ръка и я прегърна през потръпващите от
хладния въздух рамене.Тя се притисна към него и зарови лице в гърдите му.Устните
и потърсиха неговите и след миг двамата се целуваха страстно.Някъде в дъното на
пещерата ромолеше вода.Във въздуха се чуваха леки шумове причинявани от крилата
на летящите наоколо прилепи,чиито сън бяха нарушили с внезапното си
появяване.Някъде се разбиваха с грохот вълни.Двамата легнаха на мекия пясък
покриващ дъното на пещерата.Ръцете му погалиха страните и ,и се спуснаха към
тръпнещите и гърди.Бавно разкопчаха нежната материя на блузката и .После
внимателно се плъзнаха под сутиена.Пръстите му нежно разтриха втвърдилите се
нежни връхчета.Тя изстена и ръката и се плъзна към панталона му.Разтри нежно
твърдината под корема му и разкопча ципа на панталона му.Ръката и се плъзна
вътре и малките и пръстчета погалиха втвърдената му плът.Той се притисна силно
към нея и започна бавно да плъзга другата си ръка към основата мекото и
коремче.Пръстите му докоснаха нежно косъмчетата над тръпнещата и гореща
чувственост.Тя го погледна в очите и се притисна още повече към него.Целуна го
страстно по устните и езичето се стрелна през зъбите му.Той изстена и нежно
захапа ухото и.В същия миг и двамата се хвърлиха един към друг и скоро тя усети
как нещо горещо и тръпнещо се опира между леко разтворените и бедра.Тя изстена
силно и разтвори бедрата си като само дръпна настрана едната част на бикините си
и направи място на твърдината му,която се стрелна към горещия отвор .Почувства
пулсирането между краката си и горещата твърда част на тялото му навлизаща бавно
в нея.Горещи вълни я обляха и стенанията и се понесоха из пещерата.Усещаше го
как се трие и прониква в нея, и колкото по навътре влизаше толкова усещането за
безтегловност и свиване в стомаха и нарастваше.Тялото и тръпнеше и се извиваше и
тя обхвана с крака мъжа над себе си и го притисна силно към себе си.Той изстена
и навлезе още по дълбоко в нея като захапа едната и гръд и засмука като
ненаситно бебе втвърденото и розово връхче .Двамата се търкулнаха по пясъка и
прогониха към стените на пещерата множеството и дребни обитатели,част от които
може би бяха и отровни ,но търкалящата се човешка маса от страст ги плашеше и те
панически бързаха по стените и ъглите на пещерата.Скоро всичко край тях се
превърна в море от страст и преплетени,жадни за любов тела, търсещи и очакващи
момента на пълен синхрон и отдаване .Той целуваше всяка движеща се част от
тялото и,а тя му се подлагаше и също търсеше устните му или най близките части
на тялото му.Прилепите летяха в полумрака край тях и създавайки завихряния с
крилете си леко галеха горещите им тела с малки въздушни поточета.Времето беше
спряло или течеше в странен ред между целувките му,навлизанията и излизанията от
тялото и,при което тя стенеше и още по вече го притискаше към себе си обрамчила
го с краката си и разтваряше горещата си пулсираща плът,която се беше превърнала
в един клокочещ вулкан,готвещ се всеки момент да избухне…Телата им започнаха да
се тресат и усещайки идващия момент на изригването в ушите им прозвуча музика …
Тя отвори очите си и като го погледна започна да стене и говори достигайки
върховната част на възбудата и отдаването си:….” Да
обичаш...!...А-а-х-х-х-х-х!!!! Какво е да обичаш и колко често се случва
това?О-о-о-о-о-о-о!... Да…. обичаш- това-а-а-а не е мимолетно влюбване. Това е
чувство което идва някъде дълбоко от душата и се настанява трайно във сърцето.
Веднъж в живота се обича-всичко друго е заблуда.Един….. единствен мъж
обикваш-всяко друго чувство е лъжа. Но дали и тебе ще обикне той...или тази твоя
обич е несподелена.А-а-а-а-а-х-х-х-х!….Несподелената любов боли и от сърцето
никой неможе да я изкорени. Годините минават, но тя сърцето ти разяжда и болка в
душата ти поражда. Да обичаш...но дали и тебе ще обикне той….. А той отвори
своите и като потъна в нейните продължи…”"....А какво е да обичаш?Дали да си
мислиш постоянно за някой ,който е далеч от теб...Или е близко,но все пак е
далеч?...Кой ще ми каже? Но чуй това:Обичам те!Обичам те!Обичам те!...…” Тя го
притисна още повече към себе си и избухна с невиждана сила приемайки и неговото
избухване в себе си ,а двата потока от гореща лава се сляха и образуваха едно
огнено море от страст и музиката продължаваше да звучи в ушите им… Какво е да
обичаш?Дали да си мислиш постоянно за някой ,който е далеч от теб...Или е
близко,но все пак е далеч?...Кой ще ми каже?"…Мъжът вливаше енергията си в
горещата пещера от страст,която заплашваше да погълне и двамата, и да ги
разтвори в огненото море на любовта,която заглушаваше всякакво чувство на разум
…. …Прилепите продължаваха да летят леко край тях и да леко охлаждаха горещите
им тела….Някъде в далечината се чуваше шумът на вълните…Настъпваше тяхната първа
нощ на този непознат остров…А може би и техния първи ден в неизвестността и
щастието…. -следва-

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??