На спа с Ганьо
НА СПА С ГАНЬО
Вече си мисля, че ме следи, или пък ми е пратен като СРС. Където и да мръдна и ей го. Зимата даже на лифта до мен се беше качил.
Забелязах го още като си вадеше куфарите от багажника пред хотела, щото наред с тях свали и две литрови бутилки от ония, дето преди време продаваха олиото в тях, зелени едни такива тумбести, но тези с бирени капачки бяха затапени.
Позачудих се още тогаз, защо да му е олио на СПА, ама нали съм за сефте, си затраях.
На обяд ме впечатли със силното си влечение към блок-масата, но нали аз пък съм си злояд, възхитих му се. Тогава го видах да отпива юнашки от тумбестите.
Настаних се, наметнах халата и шляпайки доволно с чехли заслизах към СПА-зоната, а тя чудничка: с горещ и студен басейн, джакузи, сауна, парна зала, инфра, душ-зона, шезлонги, масички, фреш-бар и музика с канарчета и ручейчета за фон.
Вече забърсвах замрежените си от душа клепачи и го чух:
- Ех-а-а-а! Тука е за батя-я-я – и шляп-шляп-шляп, зашляпа се по заемащия цялото пространство между носа и коленете му корем, моят познайник от паркинга. Беше застанал на входа на СПА-зоната, като след това си представяне, бързо метна пешкир на близкия шезлонг и с плясък се насади насред бълбукащото джакузи.
Сконфузен от видяното, но повече погнусен от мазните къдри на неизполятата му глава, предпочетох горещият басейн в съседство. Явно беше уловил погледите ми, щото ми смигна, помаха ми приканващо и като сложи едната си длан до устата, уж тихо ме посъветвана:
- Тука, тука ела бе колега-а-а. В тез джабуринки и да пръдне човек, не си личи.
Направих се на глух, а за да се скрия от погледите, що се насочиха към нас, си наврях главата под водата, уж да си ликувам синузита. После, съвсем противопоказно охладих желанието си да го замеря с чехъл в студения басейн и се скрих в сауната.
Тъкмо взеха да избиват първите капки по челото ми и с трясък влетя и той:
- Я се сместете, бе-е-е! Там горе само аз издържам – и изля цялото шишенце с парлива мента връз камъните. Пльосна се по корем на най-горната лежанка и замляска, и загрухтя от кеф.
Спестих си останалото, минах през душовете, полегнах за десетина минути на шезлонга и тръгнах да излизам от зоната, когато се огледах за кореместия. Не беше нито в джакузито, нито в топлия, ни в студения. Тогава се върнах и погледнах в парната, инфрата и в сауната. Беше още там, на същото място, в същата поза. Обезпокоен подвикнах:
- Господине, господине – ни помръдване, ни стон.
Пресегнах се и го разтърсих. Оня се ококори, надигна рошава кратуна и избълва:
- Абе, какви хора сте бе и на СПА не оставяте човека да се наспи, ей-й-й!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
