На върха
НА ВЪРХА
(Едноактна пиеса)
Действащи лица:
А: Турист, облечен съответно
Б: Турист, облечен съответно
(В средата на сцената има бетонна пирамида, която обозначава върха. Основата ú е удобна за сядане. Фонът е небесносин с едва загатнати облаци.)
(Б стои до пирамидата и гледа в далечината, без да прави нищо. Появява се А, задъхан от изкачването.)
А: Добър ден! (Строполява се върху основата на пирамидата)
Б: (без да го поглежда) Добър да е!
А: Капнах от умора! Този наклон ми взе здравето!
Б: Да, малко е стръмничко!
А: Вие не изглеждате задъхан!
Б: Аз съм тук отдавна.
А: (леко учуден) Часът е само 10! Трябва да сте тръгнали от хижата по тъмно?
Б: Да, беше тъмно. Когато тръгвах.
А: Ей, това е истински планинар! Не Ви ли беше страх?
Б: От какво?
А: Ами не знам – животни, остри камъни, пропасти…
Б: Имам фенерче!
А: А, ясно, с фенерче е друго.
Б: (поглежда А за първи път) Вътрешно!
А: Вътрешно… фенерче?
Б: Нарекох го „фенерче” за удобство.
А: Аха… (изглежда малко притеснен)
Б: За луд ли ме мислите?
А: А, не, предполагам… че е някаква метафора. За нещо… духовно.
Б: Вие имате ли фенерче?
А: Да, имам едно в раницата. Но гледам да не ми се налага да го използвам. Не съм чак такъв планинар като Вас и не обичам да замръквам.
Б: Вашето фенерче материално ли е?
А: (смее се от неудобство) Ами… така ми се струва!
Б: Покажете ми го!
А: Е, то не е нищо особено, как да Ви кажа… (Търси в раницата). Нещо не мога да го намеря. Може да съм го извадил вкъщи и да съм го забравил. Добре, че не ми потрябва!
Б: (показва на А фенерче) Това ли е?
А: (неприятно изненадан) Как го взехте?
Б: Не съм го вземал. То през цялото време си беше у мен.
А: Как така?
Б: Трудно е за обяснение.
А: Върнете ми го!
Б: Защо?
А: Как защо? То си е мое! А може и да ми потрябва!
Б: Няма да Ви потрябва!
А: Откъде знаете?
Б: Вие вече сте на върха!
А: Какво общо има това?
Б: Просто вече нищо не Ви трябва! По-добре се наследете на гледката!
А: (поклаща глава, но все пак се изправя и се оглежда известно време) Нищо не се вижда!
Б: Именно!
А: Ама съвсем нищо! Вие какво гледахте?
Б: Нищо.
А: Сигурно е заради мъглата.
Б: Напротив, тук няма мъгла. Мъглата е долу.
А: (оглежда се дълго) Наистина няма нищо. Странно място. И Вие сте странен!
Б: А Вие не сте.
А: Господине, интересно ми беше да поговорим, но мисля да слизам вече. Починах си, пък и искам да изкача още един връх до довечера.
Б: Удоволствието беше мое. Наистина ли тръгвате?
А: Боя се, че да. Няма ли да тръгнете с мен?
Б: Няма да вървя, но ще бъда с Вас.
А: (с леко иронична усмивка) Благодаря Ви за това! (на себе си) Из тези планини се срещат всякакви откачалки!
Б: Лек път!
(А тръгва. Върви много бавно, все едно се спуска от върха, но само описва кръгове около Б, застанал до пирамидата.)
(Б въздъхва и бавно вдига показалеца си. Публиката постепенно започва да забелязва, че А всъщност обикаля около нокътя на Б…)
ЗАВЕСА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наследник на Куфара Всички права запазени
Благодаря на всички, които прочетоха!
