На задната седалка
Тя се хвърли пъргаво като сърна на задната седалка и автомобилът потегли в ранната утрин, като гумите му изскърцаха неистово, сякаш не одобряваха постъпката ù.
Стоеше смирено, като провинила се ученичка, а душата ù се раздираше от противоречия!
Как я докара дотук и докъде стигна в забежките и малките авантюри на омъжена жена, че вместо да се измъкне от блатото, с всеки изминал ден затъваше в него.
Службата... Оттам идват повечето главоболия на хората от нейната възраст. Скоро щеше да започне четиридесет, а се чувстваше толкова остаряла. Нито балът на единствения ù син, нито подкрепата на сестра ù и майка ù можеха да я направят щастлива. Тя просто беше в депресия и това продължаваше като че ли цяла вечност - от деня, в който легна с другия и се провали пред съпруга си. Тя, заблудата, по хора ходи, от това, което се страхуваше най-много, точно то се случи. Мразеше факта, че беше дете на разведени родители и не искаше синът ù да преживее същото, но напрежението в семейството нарастваше, тя беше обречена и щеше да си носи кръста, докато е жива. Унижението, на което доброволно се беше подложила, щеше да ù служи като обица на ухото.
Колата едва пъплеше по запустялата улица, нашарена от множеството зейнали дупки. Той караше бавно, защото „товарът” зад него беше нещо повече от наркотик. Обичаше я, беше луд по нея, затова всеотдайно угаждаше на всяка нейна прищявка, като отдалечаваше деня, в който щеше да я загуби. Копнееше тя да седне до него отпред, хей така на предната седалка, да видят всички хора колко са щастливи и влюбени, но тя упорито отказваше.
Спомените нахлуваха като рояк пчели в главата му и колкото и да искаше да ги пропъди, не му се отдаваше.
- Докторе? – с пленителната си усмивчица се обръщаше към него и предлагаше помощта си?
Любуваше ù се на сръчността, на лекотата, с която вършеше всяка следваща задача.
Нямаше Божи ден, в който тя да не се завърти около него и да не отхвърли част от досадната бумащина. Младото гъвкаво тяло все повече го привличаше. Купуваше нейните цигари и заедно си пиеха кафето в „знак на благодарност за оказаната помощ”
- Ама аз - мислеше си застаряващия вече мъж, - та тя е на годините на дъщеря ми. С нея - не! - това е окончателното ми решение - след като се хващаше, че все по-често и по-често мислите му се въртяха около нея.
Изпитваше и тревога, и болка, и радост, и разочарование, стана раздразнителен в семейството и пред приятелите, докато един ден това се случи.
- Обичам те!
- Обичам те! - задъхани и двамата се надпреварваха да дадат воля на отприщилата се страст...
Това беше тогава... Преди години... Тя се возеше отпред до него усмихната и щастлива, не се смущаваше ни от познати, ни от колеги и приятели, просто не ù пукаше от нищо и никого. Вземаше я направо от дома ù, не позволяваше да гази дълбокия сняг през зимата и да понася горещините през лятото, взе си нова с климатик кола, глезеше я така, както не беше глезил дори и децата си.
Днес и двамата знаеха, че връзката им няма бъдеще и раздялата е въпрос на време. Тя стоеше на задната седалка, омърлушена и злобна, с изопнати нерви и изкривено телосложение. Тук я беше целувал, разсъбличал, тук го омайваше с невероятните си способности на разкрепостена любовница. Четеше му стихове и отправяше хули по адрес на съпруга си, клюкарстваха за началници и колеги.
Седнала отзад, сега картинката не ù изглеждаше толкова лъскава. Гледката пред нея я дразнеше, караше я да се срамува, да не може да погледне в очите приятелите си и съучениците, с които преди това беше в прекрасни отношения.
- Онези от големия магазин сигурно пак ще се кокорят да я видят до него, ама няма да им направи това удоволствие - помисли и се свлече още по-надолу по ръба на седалката. Надолу, там, където е мястото на задника и после на краката. Вече знаеше колко ниско е паднала, но не знаеше как да се изправи. Чувстваше се ужасно, дори ù се гадеше.
- Мразя задната седалка – изкрещя, събрала омразата на целия свят. – Спри, чуваш ли, спри!
Той покорно удари спирачка, погледна я жаловито и дума не отрони. Не каза нищо, за да я утеши, пък и какво можеше да каже?
© Димка Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесен разказ! Много добре си се справила с тази любовна история!!
Поздравления!! -
Хареса ми!Прав е Дани-такъв е животът!
-
Как се променят нещата, нали? Вчера били лудо влюбени, днес са изгубили розовите си очила. Ех, такъв е животът! Поздрави, Дими!
-
Много ми хареса, поздравления!!
-
Благодаря на теб и всички, които се отбиха при мен!
-
Много ми допадна. Ще те чета с удоволствие.
-
Роси благодаря за коментара. Мисля, че взаимно можем да си бъдем полезни.Хубава вечер и нахрани с поезия "душата човешка"Д.П
-
Мисля, че късият разказ е една от твоите стихии.
Успяла си да представиш в дълбочина душевното състояние на героите. Постигнала си с лекота психологическо въздействие върху читателя, което е най-важното. Поздравления, Дими! -
Веси, радвам се че не ме забравяш! Благодаря миличка, ще се постарая...
-
Липсваш , Дими...
Пиши по-често!!!
Поздравления и от мен!!! -
Благодаря Симеон, аз също се впечатлявам от поетичните ти дарования.
Хубав ден и доскоро във виртуалното пространство и най-вече в сайта "Откровения". -
Чудесен разказ!
Прочетох и няколко от предишните ти разказчета!
Много ми допадна товоето творчество!
Лека нощ ! -
Жулли, Нели, Иви - благодаря, че ме навестихте и прочетохте разказа ми.
-
хубав разказ
-
харесах!
-
Господин Петров,
България не е София, така че има все още жени,изпаднали в това положение и разказът ми е много актуален.Радвам се, че прочете и коментира. Благодаря! -
Това, което пишеш е отживелица. Мисля, че няма вече такива жени, които да се притесняват на задната седалка.Те искат да им купиш кола и да се срещате на екзотични, специални места.Ако разказът ти наистина отразява вчерашният или днешният ден, то тази глупачка е много задръстена, да се пули на задната седалка и да не си вземе полагаемото от чичко Паричко.За каква любов става дума тук?
-
Ани, благодаря за ласкавите думи.Действително всеки изминал ден пред нас изникват нови и нови теми. На едни отдаваме по-голямо значение, други ги заобикаляме като незначителни.Писала съм го и друг път, че ме впечатляват дребните, незначителни неща от живота.Давам гласност доколкото мога, а дали успявам бъдещето ще покаже. Признателна съм ти за уважението с което ме даряваш и ти пожелавам много и щастливи мигове в живота. Д.П
-
Дими,
Майсторка си на късия разказ и това си е.С такава лекота успяваш да отразяваш душевното състояние на хората, че в моменти се питам - дали това не беше моят случай? Колко ли жени и мъже биха се припознали в тази позиция? Продължавай да пишеш, почитателка съм ти и се радвам, когато се появиш на хоризонта.Поздравления!!! -
Ели,
Много точно си схванала идеята ми за бунтът и раздвоението за което ти благодаря.Коментарът ти определено ме зарадва,приеми моите сърдечни пожелания за успехи в реалния живот, както и тук в сайта "Откровения". -
Се ла ви...
Много истинно... точно на тази възраст започва бунтът... след който някои намират себе си, други се изгубват окончателно...
Класика.
На пръв поглед нищо особено, но всеки отделен случай е една вселена с цялата си актуалност и вибрации.
Поздравления! -
Весенка, привет!
Благодаря ти от сърце, че си прочела и ми се обаждаш. Знаеш ли, този разказ мигновено се роди в главата ми, след като станах свидетел на приказките на една компания застаряващи дами, които анатемосваха младата жена и със задоволство очакваха нейното падение. Отразих го на белия лист, като част от живота, който живеем и защото въпроса хич не е маловажен. Начинът на живот си определяме самите ние,независимо от обстоятелствата около нас. Темата е разностранна и винаги актуална и ще се радвам ако разказът стане повод за дискусия. Иначе нищо ново под слънцето. Аз все по-рядко се вписвам в картинката,но се радвам,че има хора като теб, които не се разделят нито за миг със словото... Поздрави и пожелания за много здраве,творчески изяви и щастлив личен живот.Дими
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дали любовта е прекрасна, защото е обречена?
Поздравявам те за хубавата идея, претворена в прекрасно произведение!