* * *
Оставаше й малко, когато най-после отвори очите си за нея. Дълго, като цял неизживян живот, беше отчуждението му. Видя я отново с предишните си очи – очи на влюбен – докато тя гладеше поредното неделно пране пред телевизора. Стори му се, че този момент се повтаря. Сякаш се завръщаше след дълго, много дълго отсъствие и беше пропуснал съществени неща, станали без него. Разглеждаше я като напълно непознат или като добър стар познат, с когото не се бе срещал цяла вечност. Беше изживял и преди същия момент – момент, в който открива нещо отдавна подминато, изпуснато. Припомни си изскачането от пътя след онова обаждане на Жоро, подробност, на която не беше предполагал, че е обърнал внимание. Като в хипнотичен сън се видя филмирано отстрани. ТЪМНОТО ШОСЕ, ОСВЕТЕНО В ЧЕРВЕНИКАВО В ДЪНОТО СИ ОТ ОНЗИ ПАМЕТЕН ЗЛОВЕЩ ЗАЛЕЗ, КОЙТО ГО ОЧАКВАШЕ, ПО ПЛАТНОТО ВИЖДАШЕ ДА ПЪЛЗЯТ ЖЪЛТИТЕ ЗМИИ НА ФАРОВЕТЕ, ДА ИЗЛИЗАТ ВСТРАНИ И ДА ПОТЪВАТ В КАНАВКАТА, ДОКАТО ТОЙ ЗАКОВАВА НА КОСЪМ СПИРАЧКИТЕ. Със закъсн ...