Набожните лицемери
Повярвайте, няма по-противна гледка на света от хора, които постоянно и упорито се представят за набожни. Те ще преусърдват пред вас, ще четат нонстоп светото писание и ще ви цитират непрестанно текстове от него, все едно, че точно те са ги съчинили. Ще ви представят дълъг списък с добродетелите си. Изобщо ще ви дадат да раберете колко Горни са станали и колко са интимни с Бога. Защото тяхната вяра е показна по природа. Те сякаш самите не са сигурни, че могат да вярват и се нуждаят от другите, за да ги признаят за такива. Каквото и да вършат, няма да пропуснат да споменат, че го вършат в Божието име и за прославата Му. Дори и по творчеството им ще ги познаете. Проза или поезия - бъдете сигурни, че във всеки техен текст Бог неминуемо ще присъства. Не биха пропуснали за нищо на света това шоу. Нали чрез него те реализират опитите си за двойно убеждаване - на тях самите и на вас, в съществуването на Бога. Тези хора сякаш водят своеобразен дневник на богоугодните си дела: на тази и тази дата помогнах на еди кой си за еди какво си и това не може да не ми се зачете. У тях битува усещането, че са минали в по-висша категория, категорията на онези със запазени места в рая. Развивам буквално алергия към подобни типове. Те се страхуват косъм да не падне от главата им и почти неистово се борят за дълголетие. На пръв поглед странно поведение. Щом толкова обичат Бог, защо директно не се преселят при него. Но те веднага ще ви обяснят, че Бог наказва самоубийците и по тази причина не постъпват така. Сигурно пак по тази причина нерядко надживяват костенурките и орлите. В едно съм се убедил от личния си опит, а то е следното. Цитираните хора с радост биха надживяли и самия Бог, стига да можеха. А после ще ви се усмихнат подкупващо с думите: Бог така поиска!
Бел. на автора. Този текст не визира конкретни имена, а едно явление в световен план получило размера на ситуационна система.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всяко религиозно чувство, дълбоко ме обижда! 21 век някой да вярва ,че на небето има брадат старец, който следи да не мастурбираш!?
-
За съжаление е вярно, че има и набожни лицемери.
Тези, които обичат Бог и се стараят предано да Му служат, те живеят с Него, чрез молитвите си.
Поздрави за написаното, Младене!
Бог да пази и закриля теб и твоето семейство! Амин! -
Чрез думите си купуват индулгенция, за по- добро място на паркинга до Бог! Всичко показно е със съмнителна стойност! Браво Младене, захапката си струва!
-
Задавала съм си абсолютно същите въпроси! Ако наричаш себе си християнин, то би следвало да знаеш защо! Ставала съм свидетел на разговор между християнин и мюсюлманин, които си разискваха, че Бог е един, (както споменаваш и ти). Нелепо е! Има едно такова изказване, че пътят към ада е осеян от хора с добри намерения! Тоест, добрите намерения не са достатъчни!
-
Съгласна съм, така е! Аз също съм попадала под обстрела на така наречените "лицемери"! Картинката е тъжна!
-
Завет (CoronaDimos) темата е много обширна, по нея може да се разисква надълго и широко, но ако трябва да сведем нещата до минимум, набожните лицемери са, не тези които говорят за Бог, за да бъдат полезни на някого, а онези "вярващи", които често сочат с пръст, считайки този и онзи за грешник. Любима моя притча е тази, за бирника и фарисея, единият благодареше на Бог, че не е като останалите и изреди своите добродетели, а другият се молеше смирено, като искаше прошка и наричаше себе си грешник. Вярата се гради на първо място върху смирение, всичко останало е суета и често поражда лицемерното отношение у някои "вярващи".
-
Интересен текст на важна тема.
-
Запазени места за рая и за ада няма според православната вяра. До последно издихание човек е подвластен на падение и на издигане. Колкото до постигане на добродетелите, това е много висока тема и практически само хора монашестващи, отдали се напълно на духовното с аскетизъм, молитвеност, откъснатост от всичко светско могат да достигнат добродетелност. А иначе ние като автори можем свободно да си създаваме словесни същности, които ни удовлетворяват.
-
Не знам дали трябва да вземем отношение по този въпрос, понеже аз самата често използвам цитати от Божието слово, без да парадирам своята вяра или набожност. Относно показността, каквато и да е тя, не е желателна, по-скоро е отблъскваща. Ако някой иска да даде пример за богоугоден начин на живот, би трябвало да го покаже на дела а не с многословия, които често имат обратен ефект. Всички знаем поговорката: "Прекален светец и Богу не е драг". Поздравявам те за темата, Младене, понеже лицемерието, особено при хората, наричащи себе си вярващи /не обичам думата набожен/ e твърде отблъскващо.
-
Веднага ще кажа, че не вярвам на религиите. Не вярвам и на боговете почитани от тия религии. Всички те са заложили на тоягата и моркова. Ако правиш това - ще отидеш в ада. Ако правиш онова ще одидеш н рая. И най-важното - да не забравяш да си внасяш лептата. В тоя смисъл хората, които описваш, са просто хора, които се страхуват от тоягата. Те не са по лоши от фанатиците, които се самобичуват. Те са нещо между истински набожните и неверниците, като мен. Тяхната набожност е вид застраховка "бог". Ами ако наистина го има? Те просто са хора, които се страхуват. Аз лично считам, че боговете на всички религии са измислени в нечий интерес. Ако има наистина бог - то той е в мен. Следователно аз съм бог. Ето на тоя бог вярвам. И го почитам с хубава храна, малко спорт и позитивни мисли.
-
Всеки от нас го е споменавал в стиховете си, но това не е грях или лицемерие, ако го носиш в себе си и
ако , за да се помолиш на Господ, не ти е нужно непременно да влезеш в църква. Подкрепям изцяло коментара на Цвети, написан от едно чисто и любвеобилно сърце, за което Бог е във вътрешното ни желание да бъдем добротворци, без да афишираме стореното от нас.
А на теб, Младене, благодаря за тези споделени мисли, които ни карат да си зададем въпроса до колко вярваме в Бог, дали не преекспониране името му в стиховете си и искрени ли сме в обичта си към него! -
Всеки е свободен в избора да вярва или не в Бог.Всеки е свободен да показва или премълчава вярата си. Тук виждам,че се визира директно пишещите в сайта"Откровение".Може някой да са се опознали с годините(мислене,наклони,характери),затова не приемам изобщо пишещите за Твореца и цитиращи словото му-вярващи лицемери.В Библията на много места е писано за тези неща,който иска ще намери и прочете.Ще цитирам само:Не всеки който ми казва Господи,Господи-не ви познавам!По плодовете им ще ги познаете!Човек гледа на лице,Бог-на сърце!
-
Когато започнат да редят дитирамби: имам чувството, че се намирам през Средновековието на Светата инквизиция.
Но кой съм аз, че да съдя, не съм част от Ареопагит, нито на Синедрион!
И колко ми хубаво, че съм обикновен човек и зрител! -
Уплаших се! Да! Има много такива! В моето творчество също има писано за Бог! Дано не съм в списъка на безсмърните! Честно! Много се притесних! Дали според някого не парадирам? Чистосърдечно заявявам: не парадирам! Вярата ми е преживяна, доказана и в къщи практикувана!
-
За мен тази сила наречена от нас хората Бог не би искала да вършим земните си дела заради нея, а за да се развиваме и израстваме. Чувала съм дори, че напразно не се споменава името Божие. В молитви, за здраве и закрила е повече от прекрасно, но стане ли въпрос да правим или да не правим нещо в името му, аз лично не го приемам. Дори не смятам, че любовта е нужно да се степенува и смятам, че Господ не е “егоист”, за да желае да обичаме най-много него. Любовта и да си добросърдечен за мен са извор, а от извора би следвало да пие всеки. Много интересно ми беше да прочета темата, по която си писал и приемам гледната ти точка, защото е близка до моите възприятия. Поздравявам те, Младене!
-
Финалът е ударно-реалистичен.
А лицемерието е част от възпитанието. Религиозното лицемерие - основа на собствената вяра. Но не в Бог или някакъв морал, а в себе си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
