23.09.2009 г., 20:15

Началото

1.2K 0 3
1 мин за четене

"Трети ден не спя, не мога, единственото, което виждат очите и сърцето ми, си ТИ!!! Въпреки усилията ми, нито скъсаните снимки, нито изхвърлените вещи ми спомогнаха да те преодолея... И какво всъщност означава да преодолееш някого? Можеш да преодолееш скокове с препятствия, гравитацията, дори смъртта на далечен познат, и то така, че дори да не докоснат черупката, в която си се свил. Аз съм в поза ембрион, чакаща да се родя отново, може би този път ще подредя нещата така, че да те задържа. Защо не помня как ме излъга, а помня усмивката ти, леко кривнатия кучешки зъб, носът чупен и ненаместен... подробности, които се предполага, че след време паметта ми ще ги заличи. А паметта ми дали е толкова услужлива... определено е, затова трети ден не спя, патологично безлюбовие. Учудващото е, че аз си тръгнах, а ти не ми обясни, защо го правя, нито попита... Отчайващо безхаберие, за някой, който ми е държал наведена главата, за да спре да ми се вие свят и ме е завивал. Като се замисля, никой досега не ме е завивал. Но пък ми крадеше завивката, така че не се брои... това го изстреля злобното ми мозъче. Или болното, кой знае... аз лично не знам!!!

Знам единствено, че трябва да обясня на това сърце да спре да думка, проби ми тъпанчетата. Въртя се в чаршафите си и очертавам с пръст релефните пеперуди по тях. Винаги си знаел, че искам да съм пеперуда и накрая ми позволи да отлетя. Но вместо полет, аз останах вкочанена и дори и не направих усилие да замахна с въображаемите си крила. Ти си виновен, втълпи ми, че мога да летя, че светът е в краката ми и после си го прибра. Нали ми го подари, защо си взе подаръка обратно... и защо, по-дяволите, не ме спря, проклетнико!!! Продължавам да се въртя, както вече казах, трети ден не спя, но за сметка на това не ставам от леглото. Рано сутрин един лъч светлина ме пронизва право в очите, аз ги затварям и това е единственият миг, в който осъзнавам, че съм жива... просто жива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно, Камелия ! Харесвам поезията ти. И в прозата си добра.Поздрави !
  • Страхотно... Много силно и напрегнато! Поздрав!
  • Кога е второто???

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...