Често заспивах по-рано отколкото бе нужно. Сънят  беше единствената възможност да се оттегля от гадната, смърдяща на смърт, обстановка. Но изглежда, че съм мислила по погрешен начин. Точно това беше моментът, в който се срещнах с него. Само в мечтите ли? Беше като реалност.

Дълго си мълчахме. Колкото и въпроси да имах, ме беше страх да го попитам. Той прекъсна мълчанието с един доста интересен въпрос:

-Помниш ли началото?

- Да. Тогава ти беше...- прекъсна ме той

- Аз бях *идиот*, който не ценеше това, което има. Не ценях теб и детето ни. Но за жалост го осъзнах много късно.

- Не, не говори така. Ти беше много добър човек... – Защо по *дяволите* го казвам? Той се опитва да ме привлече на негова страна и аз му се връзвам. Но какво да правя?

- Как е положението вкъщи?

- Не е много добре. Нуждаем се от мъжка подкрепа...

- Омъжи се повторно!

- Ти, сериозно ли?

- Да, това ще е краят за мен. И началото, и краят на нашата история ще бъдат пълни със злоба...

- Началото и краят ли? За мен няма начало и край- аз никога не съм те обичала.- О, боже, защо изричам тези думи.

Следваха минути мълчание и всичко притихна. Дали ще го видя отново?