Маруся
Годината се оказа твърде неблагоприятна за Маруся, както в личен план, така и във всички останали аспекти.
След преживяното разочарование и душевна драма, беше решила да се справи с изпитите. Вторият семестър се оказа препъни-камък в образователната й дейност. Късаха я изпит след изпит, после на поправките, накрая и ликвидацията й изигра лоша шега. Беше стигнала дъното, трябваше да повтори първи курс.
Депресивните състояния повече и повече зачестяваха, нямаше и помен от елегантно облеченото момиче, чаровата усмивка и телосложение на манекенка. Излизаше с разрошена коса, раздърпана тениска, дънки и сандали и отсядаше в долнопробна кръчма. Там намираше утеха в поръчаните три по сто „пещерска, мека топлина”.
Скатаваше се в някой ъгъл и прекарваше с часове в размишления за миналото.
- Бъдеще нямам! – мислеше си тя. - Било, каквото било - отсега нататък съм обречена на мизерно съществуване. Боклук, пълен боклук, непотребен никому...
Баща й и майка й непрестанно звъняха, но тя беше на ...