17.02.2005 г., 14:49

Надежда

1.5K 0 0
1 мин за четене
Тя стоеше до прозореца загледана в звездите,някак неестествено големи и ярки за
тоя сезон.Светеха за нея,показваха пътя...В обърканата й душа се промъкваше
някак на пръсти,една дълго таена надежда... Преплете дългите си изящни пръсти,за
да не изпусне отново мига.Сълзите,като бисери нежно и бавно се стекоха по
лицето...тихи и топли.Мрака невидимо обгръщаше стройното й тяло в скрита
милувка.Притихнали сенките надничаха от ъглите... тишина,обсебваща,като
докосната целувка. Мислите,като призраци бродеха назад в годините.В спомените
избухваха пожари от болка,постоянния спътник в живота й.Оная болка с която някак
свикваме и когато за миг изчезне,започва да ни липсва... Това ли е пътят?Това ли
е истината?Живот в невъзможното,объркан и не желан. Остана от съжаление и сякаш
е в плен,като птицата в златната клетка,само че нейната дори не е позлатена...
Взе решение...Свърна от пътя...,но навикът я връщаше и остана...и отново я обзе
онова страно чувство безизходност...и пак същата самота... и болка. Остана само
желанието за промяна,а сега звездите й показваха пътя.Сълзите неумолимо се
стичаха по лицето и сякаш попиваха болката... За миг в небето проблесна
звезда,припламна и свърна надолу в шеметна бързина . Нейната звезда...А небето
си оставаше все същото,някак неестествено ярко за сезона, а може би от
пълнолунието... Още една нощ...Трябва да има надежда...трябва...или първо трябва
да повярва в себе си...Но как?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...