Тягостно и мълчаливо чакане....

                Сегиз -тогиз някоя медицинска сестра в бяла манта  ще премине из коридора, тихо и безшумно като фея, носеща надеждата със себе си...

                 Притворих  уморено очи...

Връщах се от Военното окръжие, последна проверка  преди казармата....

Срещу мен светлокосо приятно момиче в шушлеково яке, панталон...прилича ми на Калина.

- О, Мечка къде така - весело подвикна момичето, в ръката й подрънкваха шишета...

В ТВУто, всички имахме някакъв прякор, повлиан от  наказателното ни '' действие '', и заради черешите и асоциацията за Черешовото топче, ми лепнаха Боримечката, а от там Мечката...

- О, пианистката,.. много се радвам - казвам усмихнато

- Ами, вече смених буквата,.. вместо пиАнистка, станах пиЯнистка,...Може да се каже пропаднах отново,. .сякаш нямам воля са нищо..- изрече тя вяло, сякаш на себе си

- Не си идвал у нас, нали,.. хайде да те водя - продължи тя и посочи  - Ей там живеем...

- Добре, ама да се обадя на нашите, че ще се върна утре, все едно съм изпуснал влака...А иначе бях във Военното окръжие, нали ще ставам войник...А ти какво правиш

- Аз започнах работа по специалността,.. в Шивашката кооперация, нали за това учихме,.. и се подкрепям духовно в почивните дни - разсмя се тя пресилено и разклати торбата с шишетата

Обадих се от домашния им телефон на нашите, дадох кутията бонбони на майка й...

- Мамо, тате, отиваме с Мечката горе,.. може ли да преспи у нас, изпуснал е влака...

И  без да дочака отговор ме помъкна за ''горе ''.

Градски хол,...пиано, библиотека, холова гарнитура, радио-грамофон,..фикус, огромен филодендрон...Извади бутилки, две чаши

- Да пийнем за срещата , Мечка - през зъби промълви тя

- Калина, аз не пия - прошепнах тихичко - А ти защо пиеш,.. мислиш ли, че ти става по-добре  а за родителите си мислиш ли,.. а за себе си мислиш ли

Ръката й затреперя неуверено и остави неразпечатаната бутилка на масата.

- Как да ти кажа,... искам да забравя целият този кошмар,... проваленото бъдеще,.. какво друго да правя, кажи,...как да свиря с тези груби пръсти, как да принадлежа на музиката, кажи де...

Алкохолът поне ме държи будна и забравям за всичко това - замечтано говореше тя и разглеждаше пръстите си - Могат ли тези пръсти да галят отново клавишите

- Остави пиенето,... искам да ми посвириш,.. можеш го, нали..

Тя ме погледна любопитно

- Наистина ли - пипита неуверено - Наистина ли искаш да ти посвиря...

Вдигна  капака на пианото и пръстите й се плъзнаха по клавишите,.. отначалп малко неуверено, после  все по уверени....Очите й следаха  отново замечтано в картината с морски пейзаж над пианото,... нежна мелодия бликаше под пръстите й.

- Знаеш ли как попаднах в Чистилището , Мечка,... Наред с учението взимах частни уроци по пиано с частен учител,...в девети клас изглеждах много добре за годините си, играех и в кръжок за народни танци,.. Веднъж учителят по пиано ме нападна, у тях взимах по два часа уроци, заголи ме цялата, взе да ме опипва,...присегнах към ученичаската си чанта и набарах пергела и бам един пергел в бедрото му,.. оня изписка и се строполи на пода,..Уплаших се и избягах ужасена. Оказа се, че съм засегнала кръвоносен съд,.. уж едва го спасили,... и по бързата процедура за едро хулиганство се озовах при вас в Чистилището с остригана гола глава за да не съм донесла въшки...

После разбрах посягал и на други  деца. Но му спретнасли номер с една ербап жена,... нещо уж се скарали у тях, вдигнали гюролтия в апартамента му, тя се порязала с нож и извадила медицинско,.. жалба в милицията и музиканта на съд. Явили се като свидетели моите родители и такива на други деца,..а оня го осъдили на 12 години за опит за убийство и блудство с малолетни...

В Чистилището, вече десети, единадесети клас ме набара Шипката, нали беше зам.директор,.. водеше ме на неговата вила,..един път сигурно ме е напил и ме обезчести,.. като дойдох на себе си

бях цялата в кръв... Заплаши ме, че ако кажа на някого ще ме убие,.. и така започна, събота или неделя ме влачеше на вилата,.. сложих спирала при негова позната, евентуално да не забременея..

Какво можех да направя, и да се оплача някъде, кой ще ми повярва - говореше тихичко и с горчивина в гласа  - Кои бяхме ние тогава, а Мечка,.. даже не се знаехме и по имена

Другаря Гочев по литература,... викахме му Шипката, защото ни караше да наизустяваме стухотворението и се кефеше когато ни изпитваше и ние ревяхме с цяло гърло '' О,Шипка...''...

- А знаеш ли - все така тихичко продължи тя - Смачкал го влака на един ЖеПе прелез,... Жигулата му прекъсвала и някой срязал  маркучите на спирачките,...помниш ли Шперца, винаги казваше, не оставяй следи никога,.. какво й трябва на една кола, шепа едра сол и срязани маркучи, помагат колата да '' лети '',... колко е бил прав....Преди месец срешнах и Балерината,... ходила да вземе виза от едно Консулство,.. но първо щяла да ходи до Сърбия на екскурзия ли, на гости ли,.. и си е все така слабичка и крехка,.. та тя ми каза, че Рада Сметалото се отровила с гъби,.. най-после...

Тя Сметалото, нали все ни разправяше  колко полезни били гъбите,.. излезе вярно.

Виктория, балерината,...когато я докараха в класа през зимата, беше толкова сладичка, та се чудехме как върви, как си носи дрехите...Приличаше на жив скелет и от къде беше събрала толкова сила та да бутне пастрока си ли, любовника на майка си ли по стълбите, когато той й се нахвърлил...Изтласкала го , той се търколил по сълбите и успял да си счупи двата крака и напукан таз,...и остригана нула номер при нас...Беше много нежно и добро момиче...После Рада Сметалото,учителката по математика, груба и непривлекателна жена, я взе под нейна закрила,...беше се чуло, че Сметалото била обратна, лезбийка както сега се казва...А Вики ни разсмиваше с приказки '' Как може някои хора да обичат и ядат гъби,...няма ли и отровни ''

- Стана ми студено Мечка,..искаш ли да си легнем както преди с дрехите,.. за да се топлим. ..Какви студени зими бяха тогава, нямаш топлинка от никъде...

В студеното зимно време така се топлихме,...или легнали с дрените един до друг, или прегърнати един в друг, загърнати в одеалата, придрямвахме на топлинката от телата ни...

По-късно ни забраниха,имало опасност от внезапни проверки, кой ли се е интересувал от нас,.. а ние вече  бяхме мъже, а момичетата напъпили млади жени....

Сутринта майка й ни изненада...

- Калина, притесних се,.. девет часа е, а ви няма,.. да не сте препили, бе мама... Я, и с дрехите  сте си легнали,... шишето с коняка не сте го и докоснали...Хайде сега ще ви донеса закуската

- Мечка, мама се учуди много,... не сме пияни, спали сме прегърнати и с дрехите... Знаеш ли кога почувствах, че съм истински желана като жена,.. когато танцувахме с теб на абитуриентския ни бал в Чистилището,... чуствах се пречистена, нещо трепна в душата ми тогава...Сега като, че ли отново е така,.. - каза тя и засрамено сведе очи - А сега ела, ела да ти посвиря..

И след първите акорди тя запя

'' Пред нас са блеснали житата, окъпани от ранен дъжд,.. и ний вървим , вървим нататък и няма край на шир и длъж...'

И вместо да бъда истински войник, аз бях в КЕЧ строителни войски, но поне от там научих ''чужди езици ''...взех шофьорска книжка за камион и оператор пътно-строителни машини...колко са две години военна служба, е работа много, но поне нямаше строй се-преброй се и нямаше  на кого да разказвам измислени войнишки истории...

Уволних се,.. отново Военно окръжие, печат, че си отслужил и ти дават личния паспорт,.. и отново си редовен член на Татковината....

Ще се отбия до Калина на път ми е...ще купя отново кутия бонбони

- Не си от квартала момче - ме посрещна продавачката - Наблизо няма друга бакалия и всички пазарят от тук, та се познаваме... за това попитах...

- Не , не съм,...имах позната в ей онази къща, та отивам на гости...

- Е, пианистката отиде да учи в Лайбциг пиано,... а родителите й не са идвали тези дни,.. или са отишли пак  при нея на гости или ходят в някакво село, имат къща, та да я наглеждат......

           Потупване по рамото  сякаш ме свести..

           Млад мъж  в черна шуба и  с някаква папка в ръка стоеше пред мен,... представи се като криминален инспектор, чин, фамилия...

- Разкажете, как, защо, къде сте видяли потърпевшия,.. вашата лична карта - занарежда той

Заразказвах, той си записваше нещо,.. гледах през него, и отговарях машинално...

Какво ли бяха писали тогава, че заради две-три шепи череши се обърка животът ми едно време...

- Господине, прочетете и подпишете - и поднесе папката с листовете и химикалка

Погледът ми пробяга по неравните букви,.. добавих само '' Бях просто очевидец и помогнах на човека..'' и подписах

След час отново се срещнахме

- Да, вашите показания  се потвърждават с тези на потърпевшия,... Взели са му ръчен часовник, телефон, портфейл с лични документи и дребна сума пари ,около стотина лева - сякаш със съжаление изрече той - Даде някакъв адрес,.. сега ще трябва да ходя и там

              Беше с обинтована глава,... лежаш неподвижно, система капчотише в ръката му...

Приближих плахо, кафявите му очи ме гледаха любопитно

- Добре ли сте,.. Боли ли ви още..

Клепачите му се затвориха и отвориха отново, сякаш в знак, че всичко е ОК...

Погледнах лицето му,.. добродушни очи  на фона на здраво стиснати челюсти и устни,... по скулите му не пробягна никакво външно вълнение... Здрава дядка си помислих, а можеше ония хлапета да го убият...Очите,, лицето,... сториха ми се познати...Широка брадичка, сякаш нетърпяща възражения,... възможно ли е това да е Директора, другаря Георгиев...едва ли, хората толкова много си приличат...

- Равам се, че сте добре - ще си тръгвам да не ме види Доктора, че съм се вмъкнал без разрешение, ще дойда отново да ви видя... Почивайте сега...

Ръката ми погали отпуснатата му по завивките длан....

/ следва /