Тягостно и мълчаливо чакане....
Сегиз -тогиз някоя медицинска сестра в бяла манта ще премине из коридора, тихо и безшумно като фея, носеща надеждата със себе си...
Притворих уморено очи...
Връщах се от Военното окръжие, последна проверка преди казармата....
Срещу мен светлокосо приятно момиче в шушлеково яке, панталон...прилича ми на Калина.
- О, Мечка къде така - весело подвикна момичето, в ръката й подрънкваха шишета...
В ТВУто, всички имахме някакъв прякор, повлиан от наказателното ни '' действие '', и заради черешите и асоциацията за Черешовото топче, ми лепнаха Боримечката, а от там Мечката...
- О, пианистката,.. много се радвам - казвам усмихнато
- Ами, вече смених буквата,.. вместо пиАнистка, станах пиЯнистка,...Може да се каже пропаднах отново,. .сякаш нямам воля са нищо..- изрече тя вяло, сякаш на себе си
- Не си идвал у нас, нали,.. хайде да те водя - продължи тя и посочи - Ей там живеем...
- Добре, ама да се обадя на нашите, че ще се върна утре, все едно съм изпуснал влака.. ...