8 мин reading
Тягостно и мълчаливо чакане....
Сегиз -тогиз някоя медицинска сестра в бяла манта ще премине из коридора, тихо и безшумно като фея, носеща надеждата със себе си...
Притворих уморено очи...
Връщах се от Военното окръжие, последна проверка преди казармата....
Срещу мен светлокосо приятно момиче в шушлеково яке, панталон...прилича ми на Калина.
- О, Мечка къде така - весело подвикна момичето, в ръката й подрънкваха шишета...
В ТВУто, всички имахме някакъв прякор, повлиан от наказателното ни '' действие '', и заради черешите и асоциацията за Черешовото топче, ми лепнаха Боримечката, а от там Мечката...
- О, пианистката,.. много се радвам - казвам усмихнато
- Ами, вече смених буквата,.. вместо пиАнистка, станах пиЯнистка,...Може да се каже пропаднах отново,. .сякаш нямам воля са нищо..- изрече тя вяло, сякаш на себе си
- Не си идвал у нас, нали,.. хайде да те водя - продължи тя и посочи - Ей там живеем...
- Добре, ама да се обадя на нашите, че ще се върна утре, все едно съм изпуснал влака.. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up