1.10.2021 г., 13:33 ч.

Наивност ли... 

  Проза » Разкази, Други
767 1 12
5 мин за четене

              Гина беше  осъществила  гръцката си мечта – да намери грък и да живеят мирно и спокойно, и както го пише в книгите, не дотам богато, но разкошно... Беше намерила капитан на кораб, кириос Коста, то тук всички над средна възраст са били или капитани на кораби,  или летци в ОЛИМПИК... Коста – слабичък, доверчив човечец и Гина успя да го омагьоса и заживя с него,.. уж бил разведен с жена си, а имал и дъщеря, които живеели в апартамент някъде из Глифада, а той заедно с Гина в бащината си къща... И най-накрая почерпиха, че са се оженили,.. имала вече брачно свидетелство... Гина бързо взе нещата в свои ръце, вместо аз да се грижа за градината на кирио Коста, той уж решил двамата с Гина да вършат по-леките работи, като рязане, кастрене оставяли за мен при повикване, ако се наложило... Голяма част от пенсионираните капитани, летци се събираха в заведението '' ЛЕСКИ''  да играят карти, домино,. на кафе, или да обядват там,.. понякога придружавани от жените, които се грижат за тях, обикновенно българки или украинки. За кратко време Гина успяла да се скара с тях, и никой не я обичаше, защото се вживявала в ролята на гръцка кирийка, високомерна и надута, нали има мъж капитан...

           След няколко години се засякохме на автобусна спирка.

- Пешо, ти нали имаше една адвокатка - започна тя без заобиколки -  Коста се разведе с мен,

ей тъй, без нищо,.. каза ми събирай си багажа и се махай, не искам да живея с теб, и сам

мога да се оправям,.. изгони ме,..Обаждах му се само  по телефона, да го питам как е, има ли 

нужда от нещо,.. нали ми е мъж, исках да се срещнем някъде, той категорично отказва...

Обадих му се пак, Коста бе, да не си болен, какво става с теб,.. а той ''Ние вече с тебе се

разведохме,.. официално, ..край вече, имам и документ за това.''

Взех да плача по телефона, ама Коста , ти обеща, че поне ще ме обещетиш,.. нали обеща

оная къщичка там на  остров Евия, дето ходехме с теб и се любихме,..

как се обичахме само там,...Припиши ми я, поне за спомен от теб...

''Не може, прехвърлих я на дъщерята, един ден тя ще ме гледа и тя да има

спомен от баща си,,, горкото ми дете ''- имитирайки предаде тя думите на кириос Коста ѝ

сякаш заплаквайки, си избърса несъществуващите сълзи от лицето си..

- И какво, само дето му слугувах толкова години  -продължи тя - И  да ме остави без нищо,

даже и оня магазин до  метрото, и него на дъщеря си дал,.. а, обещаваше, че един ден

щял да бъде мой... Виждах се и аз госпожа, кирийка, като другите гъркини, даже Коста

и да умре, той ме е осигурил,.. горката аз!

А сега, останах без нищо,.. това, само жена му и дъщерята са го подучили,.. а, така

хубаво си живеехме двамката. Мислех си, ето Гино, и ти най-накрая  да си щастлива,..

моят мъж почина рано, къде, къде да си търся късмета,.. и хайде в Атина... Бях слушала, че

много жени се омъжвали за гърци, те им приписвали всичко и живот си живеят...

А аз не му поисках всичко,.. само оная къщичка на Евияв с два декара маслини,.. или този

магазин,.. нали по закон ми се полага 1/2 част от къщата тук,.. ама ония двете ми завидяха..

Искам да питаш твоята адвокатка, може ли без да ме призовават в съда да се разведе с мене

и да ме лиши от дялове по имотите... Питай, тя е жена и ще ме разбере,..ако аз ида да я питам,

кой знае колко евро ще ме обръсне... Ох, добре, че те срещнах,.. ето моя телефонен номер,

 дай и твоя да се търсим... После черпнята от мен...

                Хайде, закачих си още един чужд проблем,.. сякаш нямам мои.

                Срещнах се с кирия Фотини,.. и двамата хранехме взаимни симпатии и сякаш

ни беше страх да си признаем, или се надявахме другият да направи първа крачка...

Разказах й всичко което знаех по казуса, заедно с въпросите чакащи отговор...

Тя постоя минута-две с леко набръчкано чело мислейки отговорите...

Присегна се и ме щипна по бузката

- Петро, Петро,.. момчето ми, ние нас си опавихме, та тръгнахме да оправяме хората - засмя

 се тя обещаващо - Няма да ти цитирам наредби, точки, абзаци,.. накратко,...ако съпругата му и

дъщерята с помоща на двама, трима свидетели, подадат молба, жалба, че въпросната жена не

се грижи за господина и тези свидетели потвърждаващи това,.. ти казваш от близо три години

 не е живяла при него,...дава се ход на делото и по служебен път се взима решение, защото

жената няма оставен адрес тук... За наследството,.. не съм чула и видяла в практиката си, грък

да се откаже или даде ей така наследство, за това е цялата шумотевица..

Най-вероятно е с бившата си жена те отново да са сключили нов  брак...

Така, че за твоята поната, не остава нищо друго, освен да е жива и здрава... - заключи тирадата тя

Гръцка му работа, си помислих...колко лесно ставало всичко

Погледнах я с леко премрежени очи,.. освен, че си красива, си и много точна,.. как да ти кажа,

че те харесвам и не изкам нито къщичка на Евия, нито магазин,.. а само часове взаимна нежност

- Официалната част приключи,..довечера сигурно и двамата нямаме ангажименти,.. какво ще кажеш да дойдеш у нас, Петро - с усмивка предложи Фотини

Взаимността ни надделя най- после...

                 След няколко дни се срещнах с Гина, предадох й дословно всичко..

- Знаех си аз, че Коста ще ме изиграе,.. Ама трябваше още докато се усети да действам, а аз си играя на влюбена и загрижена,...Е, аз да тръгвам , че окъснях

Очаквах поне няколко хвалебствени думи за усърдието ми, ,,Я, ами нали мечтите й

не се реализираха, какво хвалебствие...

Даже и фрапето си не плати...

                 Една муха победоносно бе кацнала на сламката на празната чаша фрапе...

                 Бедната ловджийка..'' В практиката си...''прозвучаха думите на кириа Фотини...

 

 

 

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Роси, едни са лични преживявания, други дочути и всичко
    поукрасено.Приятна вечер
  • Жива да я оплачеш! 🙂 Харесват ми твоите гръцки истории!
  • Миночка , благодаря...както осъществяване на американската мечта.Спомних си тази случка благодарение на пожарите в остров
    Евия. А за накъсаността не знам от къде се пръкна това, преди
    ''публикувай''видът е нормален а после се накъсва.Приятна вечер
  • Хареса ми, хубав разказ, на телефона е добре, няма проблем, по важно е съдържанието!
  • Г-н Тенев благодаря, че и вие се ангажирахте. Тази накъсаност взе да се появява наскоро , иначе от ''настройка произведение'' го виждам в нормален вид...
  • До първата реплика го оправих. Значи е възможно. Но е трудоемко да пощя дума по дума. Изчистване на форматирането не помогна. Имаше липсващи и излишни интервали. Има и още.
  • Петър, пробвах няколко опции за редакция, но без резултат. Нищо, ще се намери решение.
  • Мария, Мая, Генек,...извинявайте,когато пиша се старая винаги да бъде наред написаното, но защо така се накъсва написаното след бутона ''публикувай ''не мога да разбера / и на други разкази съм го забелязал ,отивам на ''редактирай ''и пак същото.../
    Катя, наистина гърците са безпощадни когато стане дума за наследство
  • Толкова много любов му е дала жената и накрая не получава нищооо... Ами и той си е правил сметките като нея.
    И аз съм чувала за такива случаи.
  • И мен това ме отблъсна. Въпреки че живо се интересувам от гръцките теми, не го чета, заради оформлението.
  • Графичното изложение не е наред ли? На телефон го виждам добре.
    Да, видях. Имам проблем с форматирането. По-късно пак ще опитам.
    Благодаря ти.
  • Много ми допадна.
    Подразни ме лошото графично изложение. Очите се изпързалват по неравните редове.
    „Хубав ден!
Предложения
: ??:??